Австрийска школа

ТЕМА 4


АВСТРИЙСКА ШКОЛА : ТЕОРИЯ ЗА ПРЕДЕЛНАТА ПОЛЕЗНОСТ



Тя се развива след 1870 година около Карл Магнер, който представя в теорията зая пределната полезност. Някой от най-известните представители на първата австрийска школа са :

  1. Бьом – Бааверк 1851-1914 година чийто главни трудове са „ Капитал и лихва” и „ Позитивна теория на капитала” 1889 година;

  2. 2. Фидрих фон Визер _1851-1926№ чието най-известно изследване е „ Ествена стойност” 1889 година. Те двамата доразвиват системата на Менгер.

След 1920 година вече може да ес говори за нео-маржинализъм. Тази школа приема като отправна точка за икономическият анализ нуждите на хората, както и закони за тяхното задоволяване. Маржиналиският анализ разработва своя теория за стойността

Изградена върху оценъчните съждения на индивидите спряма конкретните стоки.

Поставя се акцент не само върху търсенето но и върхуцеената на дадена стока

Според австрийската школа важно място в икономическия анализ заемат субективните категории нужда, благо, полезност, пределна полезност и ценност. Всички тези категории са представени като субективни понятия и са свързани със заложените хо природа у човека склонности, качества и нагласи.

І. Нужда . Закони за нуждата – Фидрих Херман1794-1868 -той анализира това , което човек анализира в съзнанието си, когато говори за нуждата. Твърди, че всяка една нужда се явява най-напред като едно неприятно преживяване, което нарича чуство на липса, т.е в основата на всяка една нужда лежи известно чувство за неудволетвореност, което е породено от липсата на нещо стремеж да премахнем тази липса. За нуждите ние съдим или по аналогия с нашите нужди, или по поведението на хората. От такава постановка австийската школа прави опит да формулира някой закони за нуждите.

Изведени са три закона, известни като закони на Госен и Кларк.

І. Първият закон- на Госен гласи- „всяка една оделно взета нужда при нейното постепенно задоволяване губи своята интензивност докато настъпи насищане”

Това означава, че нуждата от всяка следваща единица благо, с която се задоволява потребност, е винаги по-малка, отколкото нуждата от всяка следваща единица.

ІІ. Втория закон за нуждите е формулиран от Джон Кларк- Всяка една нужда от предмет от по-високо качество представлява от себе си сбор от нуждите от всяко едно качество на предмета, взето поотделно.

ІІІ. Третият закон за нуждите е известен в литературата като втори закон на Госен. . Той се отнася не до индивидуалните , а до съвкупните нужди на всеки субект, като се опитва да обясни по какъв начин хората преценяват, за да задоволяват целия комплекс от нуждите си при положение, че всички средства са оскъдни.. Вторият закон на Госен довежда до комбинираната скала на нуждите. Обикновенно този закон се илюстрира със „ Схемата на комбиниранат скала „

ІІ. Полезност.- То е друга категория на австрийската школа-това е основно значение , което придобиват за нас едни или други обекти поради това дали задоволяват или са само способни да задоволяват нашите нужди . Според тази школа съществуват три предпоставки при наличието на които обектите придобиват за хората характер на полезност. Първо- налице трябва да има нужда, защото полезността възниква само тогава . Второ- наа лице трябва да има известне обектк с обективни свойства, защото полезността не виси във въздуха, а винаги е свързана с този или друг обект Трето-


Други реферати:
Училище за родители
Празници в предучилищна група
Педагогически способности и професионално развитие
Проект за тест
Анкети-приемственост между ДГ и НУ


Изтегли реферата



Анкети-приемственост между ДГ и НУ - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия