Балканско възраждане

Европейски влияния върху богатото балканско жилище 18-19 век.

(по примери от България и Гърция)

 

През 18-19 век настъпва период на едно общо Възраждане на балканските поробени народи, засилват се национално-освободителните борби, в следствие на национална консолидация и самосъзнание. Навлизат капиталистическите икономически взаимоотношения, индустриализацията, фабричното производство, банковият капитал, разрастват се търговско-икономическите връзки с Европа. Възникват и се развиват еснафски и професионални организации, които до голяма степен подпомагат икономическото, общественото и културно развитие на селищата. Формират се културни центрове, постепенно нахлува западноевропейското влияние в културния живот, както в Гърция така и в България.

Архитектурата също започва да се влияе от общоевропейските стилови направления и идеи, като в началото на 18 век навлизат влияния на западен барок в цялата турска империя (особено силно изразени в Константинопол). (Μουτσοπουλους; 1982: 126, 128) В Атика пък се срещат примери на класицизъм от периода преди освободителната за Гърция война (1821-1829). Области под сюзеренството на Венеция, Генуа и др. са пряко свързани с италианската архитектура.

Съществуват редица предпоставки за възраждане на античната традиция:

Най-напред, някои гръцки острови никога не са губили връзките си с Европа. Остров Крит, който бил под венецианско владение от 1204 г., бива превзет от турците едва през 1669 г. Йонийските острови пък (с изключение на остров Левкас) като цяло са се спасили от Османско владичество (остров Керкира никога не е попадал в ръцете на турците) - те са били под венецианска власт до 1797 година, след това под френски, руски и английски суверенитет, като от 1815 до 1864 година образуват британски протекторат.(Clogg R.; 1995: 9) В тези гръцки области и населени места европейските влияния в архитектурата, в това число и жилищната, са нещо естествено. Те са останали до голяма степен неповлияни от архитектурата на общия балкански поробител, което не може да се каже за повечето селища на Балканите. И до днес са запазени примери от венецианската архитектура на Йонийските острови, на остров Крит, а отчасти и на Пелопонес (селищата Метони и Корони). (Μουτσοπουλους; 1982: 105)

Друга предпоставка представлява фактът, че периода на възраждането на балканските народи съвпада с експанзията на археологията и насочването на нейните интереси на изток към гръцката класика. Този интерес в масовото съзнание се изражда в модно подражание, а в архитектурата - в поредната най-силна вълна на неокласицизъм (който се идентифицира с елинизма), на неовизантика и по-късно - на еклектика. Този интерес, освен това, подхранва националното самосъзнание на древните балкански народи и те не остават настрани от възраждането на собствената си класика в архитектурата. Това връщане към класиката тук на Балканите е естествено връщане към корените, а не въпрос на модна имитация.

Желанието на поробения народ да се противопостави и да се освободи от всичко свързано с поробителя води до засилване на стремежа към по-бързо откъсване от ориенталския и възприемане на европейския начин на живот; до ориентация към европейската мода, култура, изкуства и архитектура. Преоткриването и връщането


Други реферати:
Моята представа за бъдещия ни дом
Най-могъщата сила у мен
Моят свят след 10 години
Цветарка-Христо Смирненски
Залози в българския език


Изтегли реферата



Залози в българския език - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия