Балканско възраждане

към собствените национални традиции се облагородява чрез модерната и европейска интерпретация.

Зараждането на буржоазия, състояща се от забогатели търговци, получили европейско образование специалисти в различни области на техниката, медицината, манифактурното производство, градинарството и земеделието, води до европеизация на бита и пренос на жилищни модели от Европа. Оформя се една постоянна вълна от миграции между Европа и Балканите. Това са емиграции и създаване на цели търговски колонии в големите европейски градове - от Виена до Манчестер и имиграции на чужди, европейски специалисти и търговци на Балканите - свързани с военното дело на турската империя, с изграждането на железопътната мрежа и пътното строителство, с мореплаването и корабостроенето, с католическото мисионерство. Емигрантите и имигрантите стават носители на европейски влияния в архитектурата, пренасяйки заедно с начина си и стила си на живот и най-новите модни тенденции от европейските изкуства и материална култура.

Новото обществено положение на забогатялата буржоазия и едра земевладелска класа водят до промени в бита и в начина им на живот и налагат задоволяване на новите им нужди, както, разбира се - изявяване на престиж и положение в социалната йерархия. Новопридобитият капитал се инвестирал в строителството. По-високите изисквания към бита и обкръжаващата среда пораждат промени, както във функционалното решение на жилището, така и във вънщния облик и вътрешното му оформление, които трябва да отговарят на новото обществено положение на стопаните.

Модернизацията на бита води до възникване на нови помещения в жилищните сгради, с нови функции и нови функционални връзки. Появяват се, например, специални салони - гостни, приемни стаи и кабинети, помещения за сключване на сделки и пр.

Настъпват също и трансформации във функциите и вида на традиционните помещения. Така чардакът - жилищното пространство, в което преди са се извършвали повечето от дейностите свързани с ежедневието и поминъка на стопаните и което функционално е свързвало останалите помещения на етажа, вече се превръща в затворено пространство, най-често салон или част от него. Салонът също свързва помещенията и е ядрото на жилището, но в него вече не се изпълняват същите функции. Той придобива функцията на представително гостно помещение за приеми, вечеринки и балове. Той е център на композицията при развитата планова схема на симетричната градска къща, характерна за буржоазната класа и стремежът е винаги да се акцентира върху него.

За салона, като основно ядро на жилището, могат да бъдат намерени аналогии в древногръцкото - атриен тип жилище, където център на композицията е вътрешният двор заобиколен с колонади, като при възрожденското жилище това централно пространство е вече закрито.

Срещат се примери, при които към салона, предимно на горния етаж, е отделена една част, повдигната с няколко стъпала от нивото на салона, с дървен парапет и балюстради, която е служела за оркестрина. Това е също специално място за нова "модерна" функция - за оркестъра, който свири по време на тържествените приеми и вечеринки в дома на богатите граждани.

Богатството и социалното положение на буржоата и чорбаджиите се изявява още в цялостната естетическа трактовка на жилищната сграда: търси се представителност на външния и вътрешен облик на жилищата; появяват се нови елементи и украса в интериора и екстериора, нов декор и пр., които афишират европейските стремежи и нагласи на собствениците;


Други реферати:
Способи за осъществяване на държавна власт
Сродни права
Съдебна власт, системи и органи
Същност на доказването и видове доказване
Същност на правото като социален регулатор на обществените отношения


Изтегли реферата



Същност на правото като социален регулатор на обществените отношения - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия