Белтъци - характеристика

Белтъците са основна градивна съставка на организмите. По своето разпространение в биосферата, те далеч надхвърлят останалите биополимери. Така осоло 45% от сухия остатък на човешкия организъм се състои от белтъци. Някои вируси се състоят само от белтъци и нуклеинови киселини.

Градивни еденици на белтъците са α-аминокиселините. От изключително значение е фактът, че всички белтъци – от белтъците на микроорганизмите и вирусите до белтъците на човека, са изградени от едни и същи двадесет α-аминокиселини – глицин, аланин, серин, треонин, левцин, изолевцин, валин, цистеин, метионин, глутаминова киселина, аспарагинова киселина, глутамин, аспарагин, лизин, аргинин, фенилаланин, тирозин, триптофан, хистидин и пролин. Мястото на цистеина е по-особено; той се състои от два свързани чрез дисулфиден мост цистеинови остатъка и никога не заема самостоятелно място .в полипептидната верига.

При изграждането на белтъчната молекула α-аминокиселините се свързват помежду си с киселинноамидни (пептидни) връзки и образуват полипептидна верига. Белтъчните молекули са изградени от полипептидни вериги. Някои белтъци са съставени само от една такава верига. За да бъдат класирани такива молекули като белтъци; т. е. като биополимери, трябва да имат молекулно тегло около десет хиляди, което означава, че веригата трябва да е изградена от най-малко от около 70-80 аминокиселинни остатъка. Някои белтъчни молекули са изградени от две или повече полипептидни вериги, свързани помежду си с ковалентни връзки. Единственият тип ковалентна връзка, която свързва полипептидните вериги е дисулфидният мост, образуван от свързването на два цистеидни остатъка. Белтъчните полипептидни вериги са винаги линейни. В белтъците не се срещат полипептидни вериги с цикличен строеж. По тази причина всяка полипептидна верига завършва на единя си край, наречен въглероден, със