Безработица-същност, измерване и естествено равнище

Безработица: същност, измерване и естествено равнище

За икономистите голямата безработица означава нарушаване на равновесието и не-пълноценно използуване на трудовите ресурси, в резултат на което е налице недопроизводство на определено количество продукция.

Разграничаването между заети и безработни е условно, защо­то състоянието между тях непрекъснато се мени. Те са взаимно свързани величини. По принцип намаляването на заетостта се съ-пътствува с увеличаването на безработицата, както и намаляването на безработицата може да означава засилване на заетостта. Взаи-мозависимостта им обаче не винаги води до пряко преливане от едната в другата категория, защото наличието на третата прослойка {на неработещите) внася корективи. Тя играе ролята на резерв. Съществуването на трите категории създава определени трудности при определяне на безработицата. Независимо от тях общите критерии, конто са залетали в документите на Междуна-родната организация на труда (МОТ) и конто се прилагат в прак-тиката на почти всички страни с пазарна икономика, са три: първият критерий е лицето да е без работа; вторият критерий е да са налице известии, необходими способности у лицето за труд; третият крите­рий е лицето активно да търси работа.

Измерване Неточността и субективизмът при определяне на кате-горията безработен затруднява и изчисляването на нейното равнище. При абсолютния размер трудността произтича от ; начина на фиксиранена броя на безработните. За отделните страни източниците на информация са различни. В едни държави се опират на представители и анкети сред домакинствата за хората, които търсят работа. В други страни за база се вземат данните от социалното осигуряване на хората, получаващи помощи по безработица. В трети страни се отчитат данните от официалната статистика.

При относителния размер най-често прилаганата методика е ; да се раздели броят на безработните (и) на размера на активною на­селение (а). Полученият показател, умножен по 100 (т.е. изразен в проценти), се_нарича норма на безработица (и'). Формулата е:



Съществён проблем е определянето на естественото равнище на безработицата. То е онзи естествен праг на безработица, който съществува между ниското и високо равнище на заетост, т. е. при пълна заетост. Това е съетояние на балансирано търсене и предлагане на труд и при функциониране на икономиката на равнището на потенциалния продукт, извън което остават фрикционната и структурната безработица.

Измененията в естественото равнище на безработицата по-казват, че икономиката се отклонява от своя потенциал. Така при спад в икономиката действителната норма на безработица е по-го-ляма от естественото й равнище. Обратно - при подем, фактическа-та безработица е по-малка от естествената, което значи, че тър-сенето на работна сила превишава предлагането, цената на труда расте и има инфлация. В този смисъл естественото равнище на безработицата се определя като златна среда, необходим коректив, който не позволява на инфлацията да расте.















Подходи за обяснение на безработицата

Според класиците и техните последователи от гледна точка на дълъг период в икономиката винаги има пълна заетост. При това положение, съвпадението между търсенето и предлагането на труд установява както равновесното количество на използваните работни-ци, така и равновесната цена на труда, т. е. на работната заплата. На очевидния факт, че дори и при пълна заетост има безработица, те противопоставят два аргумента: първо, някои хора доброволно се отказват от своята работа в стремежа си да намерят по-добра реали­зация и доходи на друго работно място. За времето, през което те търсят новото поприще, са безработна На второ място, порадй различии причини - закони, профсъюзи, традиции и пр. - в даден момент реалната работна заплата може да се отклони от равнището си при пълна заетост. При това положение, когато се установи не­равновесие в цената на труда, се появява безработица. По-малката заетост и по-високата безработица ще снижат работната заплата и ще позволят на работодателите да наемат повече работници. Така чрез гъвкавостта на работната заплата безработицата ще се върне на естественото си равнище.

За марксическата теория причината за безработицата се Из-вежда от т.нар. всеобщ закон на капиталистическото натрупване. Същността на този закон, както е формулиран от Маркс, се заключа-ва в стремежа на предприемачите да извличат максимални печалби. За целта те увеличават натрупването на капитала като частта, вло­жена за закупуване на средства за производство преимуществено расте спрямо частта, изразходвана за закупуване на работна сила. Това относително изоставане на растежа на променливия капитал, според марксизма, превръща една определена част от трудоспособното население в безработни.

Неокласиците продължават идеите на класиците за причини­те за безработицата като ги интерпретират в съответствие с. измене-ната действителност. За установяване на равновесието неокласи-ците предлагат редица рецепти. От тях най-важната е гъвкавостта на заплащането. Това значи, че при висока безработица, за да осигурят своето съществуване, безработните се съгласяват да бъдат наети при по-ниско заплащане. В резултат на това равнището на за-плащане ще започне да намалява и постепенно ще се върне до рав-новесното, което в случая неокласиците наричат пазарно изчист-ващо равнище на заплащане (market clearing level).

Голямата депресия 1929 - 33 г. наложи кейнсианската тео­рия. Кейнс отхвърля тезата на неокласиците за неравновесието на трудовия пазар като причина за безработицата и на нейно място лансира теорията за недрстатъчното тьрсене в икономиката. Според него в условията на недостатъчно тьрсене предприемачите ще пред-почетат ликвидните форми за влагане на пари, а не инвестиране и създаване на нови работни места. При тази ситуация държавата, чрез макроикономическите лостове, трябва да предприеме мерки за регулиране на заетостта.

Кейнсианската теория за безработицата по принцип отхвърля тезата на класиците за гьвкавостта на работната заплата като регул-атор. За Кейнс причината за безработицата трябва да се търси в недостатъчното ефективно тьрсене, което "може и често спира нарастването на заетостта, преди да е достигнато равни-щето на пълна заетост"2. Липсата на тьрсене кара предприема­чите да трансформират капитала в ликвидни активи, а не в инвес­тиции, конто да създават нови работни места. За това, задачата на държавата е да стимулира инвестиционния процес, за да се разкри-ват нови работни места и да се намали безработицата.

Кейнсианските рецепти за регулиране на заетостта и безрабо­тицата се прилагала много стриктно от повечето страни с развита па-зарна икономика в продължение на няколко десетилетия. През този период, поради характера на икономическото развитие в тези страни, те показаха добри резултати. След 70-те години обаче проблемите на безработицата отново излязоха на преден план, придобивайки ак-туално значение.

Между промените в производството и безработицата съще-ствува тясна зависимост. Тя е известна в икономическата теория ка­то закон на Окън. Своя закон Окън гради върху тезата, че икономи-ческите цикли и безработицата се пораждат от разликата между действителния и потенциалния брутен национален продукт. Според Окън всеки 2%-ов спад на БНП в сравнение с потенциалния, уве-личава безработицата с 1%. Следователно най-голям размер на без-работицата се получава тогава, когато реалният брутен национален продукт се намира в най-голям разрив с потенциалния брутен нацио­нален продукт. Това, според Окън, е времето на най-голямо прахос-ване на ресурси и то обикновено съвпада с периодите на рецесия.



Форми на безработицата

Съвременната икономическа теория раз-личава три форми на безработица, на които отговарят и съответните категории безработни: фрикционна (текуща), структурна и циклична.

Фрикционната безработица е нормално явление в една па-зарна икономика. Тя е резултат от постоянните промени на трудовия пазар и естественото движение (текучество) на кадрите, поради което се определя още и като текуща безработица. Като причини за нейното съществуване могат да се посочат следните моменти: появата на нови лица на трудовия пазар, когато навлизат в трудо­способна възраст и за пръв път търсят работа; доброволна смяна на работното място и търсене на по-добро, на населеното място, на професия и квалификация; сезонност на работата; промени в семей-ния статус; липса на достатъчна информация за свободните работни места; закриване на едни и откриване на други предприятия; про­мени в материалното положение и пр.

Характерните особености на фрикционната безработица са:

1.Тя се приема като нормално явление в една пазарна ико­номика, тъй като е нормално хората да променят вида и мястото на своята трудова дейност.

Най-често фрикционната безработица засяга хората в мла-дежка възраст, защото те най-често са склонни и променят своята работа, квалификация и бит.

По правило при нея безработните могат без особени труд­ности да намерят работа.

Структурната безработица се поражда от постоянного пре-структуриране на икономиката. Непрекъснатите промени в потреб-ностите рефлектират върху съвкупното търсене на блага в количест­вен и качествен аспект, а оттам върху възможностите за тяхното про­изводство и предлагане на пазара. Новите продукти изискват нови технологии и нова организация на производството. Те предполагат променяща се структура на търсене на труд. Структурната без­работица е налице, когато има несъответсвие между характера на подготовка, професионална насоченост и квалификация на предла-ганата работна сила, от една страна, и изискванията на работното място - от друга страна.

В крайна сметка изводът, който се налага е, че структурната безработица, за разлика от фрикционната, е по-продължителна, по-трудна и е свързана с повече усилия и средства за нейното преодо-ляване. Общият момент за двёте форми на безработица е, че те съ-ществуват и при уравновесен пазар на труда, т.е. при пълна заетост на работната сила.

Цикпичната безработица е налице тогава, когато съвкупното търсене на работна сила намалява във всички отрасли, сфери и ре-гиони поради общ спад в икономиката. По време на рецесия и, депресия с намаляването на разходите за съвкупното производство спада и търсенето на работна сила.

Цикличната безработица се различава съществено от пред-ходните две форми на безработица, защото:

1.Тя е периодично ловтаряща се безработица и нейната поява следва фазите на цикличността в икономиката, В.този смисъл тя е най-яркото изражение на закона на Оукън, защото снижението на БВП с над 2 %-та бариера за повече време дава отражение върху нея.

Цикличната безработица е налице при криза в икономиката и с преминаването към оживление и лодем тя изчезва, докато оста-налите две форми се запазват във всички фази.

Цикличната безработица е свързана със загуба на ресурси и БНП, защото безработните биха могли да се трудят и да произ-веждат блага за обществото, докато при останалите две това не винаги е налице. Относително постоянната заетост при тях осигуря-ва БНП близък до потенциалния.

В зависимост от характера й, безработицата бива доброволна и принудителна. Доброволна е тази безработица, при която хората предпочитат да не работят, отколкото да получават възнаграждение, което не ти удовлетворява.

Принудителната безработица се поражда, когато за­плащането на труда е твърде високо от гледна точка на устано­вило™ се за момента пазарно равновесно заплащане. Високото заплащане е резултат от фиксираните по трудовия договор заплати. Ниското пазарно равновесно заплащане е следствие на гъвкавите цени на труда поради свръхпредлагането му: При това положение само част от работниците ще бъдат заети, докато останалата част ще ре окажат принудително безработни.

Така в крайна сметка от състоянието на икономиката ще зави­сят видът и характерът на безработицата в съответната страна.


















































Инфлация и безработица: крива на Филипс

Кривата на О. Филипс, разглеждаща зависимостта между тем­па на безработицата и темпа на прираста на номиналната работна заплата е редуцирана от други икономисти в крива на Филипс, изо-бразяваща зависимостта между нормата на безработицата и темпа на прираста на индекса на цените. Наличието на зависимост между темпа на номиналната работна заплата и темпа на инфлацията е до-статъчно основание за такава редукция.

Кривата на Филипс показва, че страната може да намали без­работицата, ако тя е, готова да заплати за това с нарастване на ин­флацията.

Съотношението между безработица и инфлация може да бъ-де относително стабилно тогава, когато темпът на инфлацията се за-пазва за дълъг срок. Следователно основният недостатък на кратко-срочната крива на Филипс е, че тя не намира приложение, когато инертната инфлация изменя своята величина. Когато безработицата е в естествен темп, инфлацията си остава на своёто инертно равни­ще. Когато безработицата се изменя под и над своята естествена норма, се стига до изместване на краткосрочната крива и на тази ос­нова се формира дългосрочната крива на О. Филипс.

Понякогэ наричат кривата на Филипс "меню за избора между инфлация и безработица".

Някои икономисти, в т.ч. П. Самуелсон, са на мнение, че ин­флацията следва безработицата. Темпът на инфлацията се повиша-ва дотогава, докато безработицата не се върне към естествената си норма. Само когато икономиката осигурява безработица съответ-ствуваща на естествената норма и обемът на производството се намира в границите на потенциалния брутен продукт, инфлацията може да се установи на определено инерционно равнище.

Инфлацията, както и безработицата, представляват едни от най-крулните макроикономически проблеми. Обаче разходите по про извод ството, свързани с инфлацията, далеч не се така очевидни. както разходите по безработицата. В случай на безработица се извършват загуби на потенциално производство и, следователно, е съвършено ясно, защо става необходимо да се намалява безработи­цата. В случай на инфлация очевидни загуби на про извод ството липсват. Потребителите не обичат инфлацията, защото тя е свър-зана главно с намаляване на техните реални доходи.








































Други реферати:
Властта
Власт и политика
Въведение в проблематиката на политическия анализ
Предмет и методология на учението за държавата
Абдул Казем бен Абдалах (Мохамед)


Изтегли реферата



Абдул Казем бен Абдалах (Мохамед) - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия