Битието във философията на Новото време


Битието във философията на Новото време



Декарт е философът, който олицетворява Новото време. То започва като символ, въплъщаващ всички човешки умозрения, обединяващо градацията на едно понятие, което постоянно изменя своята същност, а именно понятието личност. Рене Декарт допринася изключително много за формирането на свободния светоглед, лишен от догматични предрасъдъци като по този начин дава огромен тласък за оформяне на съвременната личност и става източник на вдъхновение на поколения философи. Роден в Централна Франция, той съединява хуманитарното и природно образование, което получава в католическия колеж като постоянно учи и усъвършенства познанията си в материята на науката и в частност – математика, физика и философия.

Онтологическите възгледи на мислителят, се групират около съмнението като основен източник на всяко изследователско търсене. Онова, което смята за непреходно, определящо всяко едно научно мислене и центриращо рационалността като идеал за научност, е математиката. Чрез нея Декарт смята да преодолее всяко съмнение и по този начин да “изчисти” субстанцията мислене, необходима му за общите истини (закони) в битието. Мисленето според Декарт е възможността за познание на битието, поради което той го определя като субстанция, която е като пътеводител във всяка една методология. Декарт разглежда Бога като висше съвършенство, до което достига посредством идеите, които се степенуват. По този начи неговото онтологическо доказателство за съществуване на Бога, не се различава в своята конструкция от това на Анселм Кентаберийски, но рпазликата е в това, че Декарт предлага т.нар. вродени идеи, които чакат да бъдат разбудени, за да се достигне до несъмнеността на дадено съществуване. Така мисълта на човек съвпада с неговото съществуване, по същия начин мисловната ни представа за нещо съвършено, не може да изключи неговото съществуване. И отново достига до Бог. Разбира се според Декарт, човек трябва да разбуди дадената идея, която “лежи” в него и да се домогне до общовалидни истини, не само за човешкото битие, а и за всичко останало. По този начин, след като имаме ясна представа за това, че съществува същност в нас, наречена мислене и чрез нея успяваме да разкрием цялото битие, то познаването на телата зависи от степента на постижимост, с която си служим. Именно това разбиране на външния свят, пряко съпоставимо с мисленето, разкрива протяжността. Тя е втората субстанция в онтологията на Декарт, приемаща устойчивостта, чрез която мисленето се свързва с явлението в битието. Протяжността “заема” място като мисленето успява да насочи


Други реферати:
Теория на контрола
Управленско счетоводство
Разлики между НСС и МСС
Същност и роля на стопанската отчетност
Хармонизация на счетоводството


Изтегли реферата



Хармонизация на счетоводството - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия