Ботевата поезия

ПЪТЯТ НА БОРБАТА И МЕЧТАТА ЗА СВОБОДА

В БОТЕВАТА ПОЕЗИЯ


В Ботевата поезия основният “сюжет” е сюжетът за пожеланата, нравствено изстрадана и героично отстоявана българска свобода. Свободата на общността е обвързана с драматичните преживявания на отделната личност. Всеки човек се стреми към свободата и всеки човек е подвластен на определени ограничения и забрани, това означава, че освен ограничаващата сила на природните закони, той се сблъсква с необходимостта да живее с други хора, да се съобразява с техните интереси. Когато частните интереси са подчинени на големите интереси на времето, когато мечтата за свобода се превърне в смисъл на човешкия живот, пътищата за нейното осъществяване, ако не са по-лесни, то поне са по-ясни. Ботевият герой изминава трудния път на борбата, защото преминава през съмненията, колебанията, усещането за самотност и неразбраност, докато стигне до мига, в който заявява категорично своето решение – свободата е най-висшето благо, битката за нея изисква жертви и той е готов да сложи главата си пред олтара и.

Различните стихотворения маркират моментите на това “пътуване”. “Майце си”, “Към брата си”, “Делба”, “Елегия” разкриват драматичните душевни терзания на лирическия герой в порива му да проумее и намери своето място в живота. Образът на събеседника в тези творби е особено важен, защото той служи като подтик за лирическата изповедност. Майката, брата, любимата жена, народът – това са фигурите, пред които се разгръща драмата на една дълбоко развълнувана личност. В центъра на изповедта стои трудността, нравствената невъзможност да се живее в света. Дълбоко в себе си героят е принуден да живее друг, различен живот – живот в тайното страдание и в мъчителното душевно терзание. За да постигне своите внушения, поетът се опира на ефектен и популярен похват – противопоставянето между външно и вътрешно. В “Майце си” – лицето е весело, но душата е скръбна, лицето е открито за всички, но сърцето броди из неподозирани и тайнствени пътища. Героят на Ботев от първите стихотворения е обзет от противоречиви чувства – търси смисъла на своя млад живот, но не среща съмишленици и това ражда колебанията му. Приятелите не го разбират, околните са безучастни, остават най-близките хора, пред които човекът е готов да разкрие душата си. В същото време в тези стихотворения все още не се говори открито за бунт, за борба. Ясно е, че светът е несправедливо устроен, че робството лишава човека от правото му на живот, ясно е, че това статукво трябва да бъде променено, за да възтържествува справедливостта, но все още не е ясно защо другите не приемат мотивите за промяна. Това неразбиране прави героя на Ботев дълбоко нещастен и той вижда гроба – вратата към нищото, която парадоксално се оказва последен шанс и изход за него. Всъщност образите


Други реферати:
Какви приказки за тялото ни нашепва Приказка за стълбата на Христо Смирненски
На прощаване-Христо Ботев
Образът на Гергана-идеал за възрожденска девойка
Мотиви за създаването на История славянобългарска
Лирическата експресия на символните внушения в поезията на Христо Смирненски (Ний, Старият музикант)


Изтегли реферата



Лирическата експресия на символните внушения в поезията на Христо Смирненски (Ний, Старият музикант) - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия