Ботевото творчество

Към брата си”



  1. Контекстът на Ботевото творчество и положеността на стихотворението “Към брата си” в историческата и литературната обстановка.

Художествената практика на Възраждането е подчертано утилитарна. Това означава, че тя има предимно въспитателен характер, като цели да внуши идеята за пробуждане от робския сън, от безсилието и липсата на съпротива срещу тиранията. В този контекст се вписва и Ботевото творчество, но то не просто прокламира необходимостта от борба, а я изстрадва като вътрешна потребност на Аз-а. Паралелно с това звучат и идеите за страданието, за самотата, за невъзможността на лирическия Аз да изрази себе си пред Другия, да сподели своето преживяване в света на робството. Стихотворението “Към брата си” се вписва в тази емоционална линия в поезията на Ботев, като засяга проблематиката на страданието и продължава линията, която е застъпена още в стихотворението “Майце си” и е насочена към сплотяване с ближния, към търсене на съратник и опора.

  1. Проблемът за мъчителното преживяване на живота в настоящето

Животът “тук” и “сега” се оказва пространство на несвободата. Това мъчително разкъсва Аз-а. Тежкото преживяване е представено чрез употребата на устойчиви за Ботевата поези образи като душа и сърце. Огънят и раняването, разкъсването на сърцето и душата са метафори на невъзможното битие. Страданието се подсилва и от усещането за самотност, от съзнанието за непреодолимата бариера между лирическия Аз и Другите.

    1. Изследвайте употребата на образите на сърцето и душата в текст.

  1. Самотата на лирическия Аз

    1. Аз- Другите

Преживяванията на Ботевия лирически човек са обвързани с ключовите думи борба и свобода. Всяко отделяне от заветната цел се осмисля като пагубно. Това предизвиква конфликта между Ботевия лирически човек и глупците неразбрани, които отказват да приемат идеята за свободата като своя основна и неотменима цел на съществуването, като своя изконна и истински смислена мисия, като единствен пожелан развой на съдбата им. Неизречените истини, несподелените прозрения, смълчаният в апатия и робски страх глас са равнозначни на духовно обезличаване, на нравствена агония.

3.1.1. Гласът на болката – стихотворението изрича своето желание за промяна и борба. Тези идеи остават затворени в съзнанието и призивите на лирическия Аз. Това поражда драмата и болката на неговата самота, от несподелеността на чувството, от безответността на една братска, на същевременно “няма” душа. Ботевият човек настоятелно търси подкрепа, съратник, разбиране, но на въпроса “ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда”, отговорът е категоричен, отрицателен, затварящ перспективите на единението. Гласът е замлъкнал и страдащ. Словото и делото в този текст се оказват невъзможни. Липсата на откликващо разбиране поражда страдание, но провокира и призивност от страна на Аз-а. Това е гласът, намерил своето призвание, инициационно изстрадал себе си в “Майце си” и достигнал до категоричното решение да противопоставяне на и отделяне от света на “глупци неразбрени”.

4. Народът – големият залог

Лирическият Аз изрича категоричността на своя завет: ”Отечество мило любя,/неговият зявет пазя”, за да осмисли житейската си позиция, за да изрече основната си мисия. Народът и Отечеството са единствените алтернативи, опорите, които дават основания за съществуването. Народът е онзи, който се нуждае от своя


Други реферати:
Анализ на макросредата
Договорът и реформата на ЕС
Ляво, дясно и център в настоящето българско политическо пространство
Войната в Косово
Държава се прави с хора


Изтегли реферата



Държава се прави с хора - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия