Бронхиектазна болест

възли. Настъпва задръжка на секрет, вторична инфекция, деформация на бронхите.
3. Автоимунни заболявания – улцерозен колит, тиреоидит, пернициозна анемия, билиарна цироза и др. Развиват се антиген-антитяло комплекси, които увреждат бронхите.
4. Алергични заболявания – аспергилоза.

Патоанатомия: Развиват се цилиндрични, вретеновидни, торбовидни и смесени бронхиектазии. Могат да бъдат едностранни или двустранни. Ресничестият епител на бронхите се унищожава, получава се мукостаза и улцерации. Може да се запуши лумена на бронхите и да настъпи ателектаза.

Клиника: Невъзпалените бронхиектазии протичат безсимптомно.
При настъпило възпаление се появява кашлица с отделяне на жълтеникаво-кафяви храчки. Нерядко храчките са обилни. Характерно е честият рецидив на пневмония у болните с обилно отделяне на кръвенисти храчи. В по-късния стадий на болестта настъпват тежки усложнения - абсцес, пневмосклероза, дихателна и сърдечна недостатъчност, амилоидоза на вътрешните органи (предимно на бъбреците). Заболяването протича с периоди на изостряне и ремисия. Вродените бронхиектазии се проявяват още в ранна детска възраст като повтарящи се на едно и също място пневмонии. Най-честият симптом е кашлицата. Има обилна гнойна експекторация особено сутрин през зимните месеци. Храчките имат три слоя: горен пенест, среден (слузен с жълтозелен цвят) и долен (гноен с детрит и Дитрихови тапички). Периодите на гнойна експекторация могат да се заменят със “сухи” периоди. Чест симптом е кръвохраченето. То може да бъде първа изява на заболяването. Температурата е висока, като може да се задържи субфебрилна с месеци наред. Може да има болки в гърдите, задух, който е късен симптом и се свързва с фиброзни промени. Децата с вродени бронхиектазии изостават във физическото си развитие и са грацилни. Наблюдават се барабанни пръсти. Често съпътстващо заболяване е хроничният синуит.
Физикално изследване. При изпълнени пронхиектазии се установява: притъпен перкуторен тон, отслабен гласен фремитус, отслабено везикуларно дишане, влажни хрипове. При изпразнени бронхиектазии перкуторният тон е притъпено-тимпаничен, гласният фремитус е усилен, дишането е бронхиално, амфорично, има влажни хрипове.

Изследвания:
1. Лабораторни изследвания. Кръвната картина по време на тласък показва ускорена СУЕ, левкоцитоза с олевяване. В напреднал стадий има анемия и хипопротеинемия.
2. Бронхография. Има решаващо значение за диагнозата. Установяват се цилиндрични бронхиектазии (равномерно разширени бронхи, стигащи до периферията на белия дроб), торбовидни бронхиектазии (кълбовидно разширени бронхи), вретеновидни и смесени бронхиектазии.
3. Рентгеново изследване. Дава малка информация за наличие на бронхиектазии. Виждат се множество просветлявания, ограничени с тънкостенни прегради – тип пчелна пита.
4. Компютъраксиалната томография (КАТ) е най-съвременния метод за доказване на бронхиектазии.
  
5. Функционално изследване на дишането. Установява се снижен витален капацитет (ВК)

Други реферати:
Управление на маркетинга-същност и процес
Туроператорска дейност-туристически пазар
Цени и ценообразуване
Ценообразуване на пазарите на факторите на производство
Отчитане на краткосрочните компенсаруеми отпуски


Изтегли реферата



Отчитане на краткосрочните компенсаруеми отпуски - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия