Буквите-досадно бреме от миналото или ценно наследство за бъдещето

Буквите-досадно бреме от миналото или ценно наследство за в бъдещето






Не зная как да започна. Мисълта ми играе в главата,връща ме в тъмните дебри на миналото,носи ме напред-в европейското бъдеще.Усещам обаче едно,българското в мене се бунтува,иска да изплува отгоре. Винаги съм се чудела на въпроса : Защо се гордея,че съм българка? А той,отговорът,бил толкова близко до мене. Та ние имаме нещо уникално,с което малко народи биха се похвалили.Нашето ,българското А, Бе, Ве.

Зная,че духът на човека звучи през устата като реч или се отбелязва чрез ръката като писмо-по скрижали и пергаменти,по дъски и хартии. Речта и писмото съставят двуначалото на словото или езика,който се благославя от човешкото памтивечие като божествен дар. Двете стихии на словото обаче нямат до сега развой едно до друго,а едно на друго. Говорът що „лети” ,паднал в праха на простосмъртието,а над него,в свещен култ, се дигнало писмото-великата памет на миналото. Тъй било в йероглифния Египет, в клинописния Вавилон, тъй е било и в нашата прародина.

Връщам се към темата-нашата гордост-буквите.От къде идват,до къде ще ни изведат /те или ние тях/.Има три краища между Черно, Бяло и Синьо море, които чакат за славата, че са прадавна родина на свещеното писмо. Единият край е гръцки. От град Халки бил съставителят на елинската азбука по финикийски образец. Другата област били магичните Родопи, в чиито дебри обитавал митичният Орфей, най-великото име до сега в Европа. Този вълшебник, освен с музика, омагьосвал хората и с писмо, заето според едни от Халки, а според други- от земята на йероглифите,където прадавният родопчанин бил ходил. Орфей изглежда е първият жрец на балканското слово. И писмото по нашите краища вероятно ще се родее с пирамидите. Пак на юг, към праисторическите земи, сочат ония загадъчни знаци , които се намират по градивото на старите ни дворци в Плиска. А дали тези белези със старо писмо са някакви прабългарски руни-доста има да се гадае.

Ние, българите аслужаваме славата на велики писмоведци на полуострова ни . В продължение на един век само изваждаме в историята две азбуки:


Глаголица и Кирилица.



Това е безпримерно до сега в света.

Светите братя Кирил и Методий са жреци на българското слово. Тяхното дело полага одновите на златния век на старобългарския език и книжнина при Велики Симеон. Но в ранното Средновековие „ Белите книги с черното писмо” са достъпни само за малцина образовани люде, народът си обичал устната словестност.






Други реферати:
Възприятие на човек
Възприятие на човек
Възприятие на човека
Възрастова психология
Въображение


Изтегли реферата



Въображение - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия