Българите и чуждият свят в комедията Криворазбраната цивилизация



Българите и чуждият свят в комедията

,,Криворазбраната цивилизация”


Литературноинтерпретативно съчинение



Написана през 1871г. , комедията на Добри Войников ,,Криворазбраната цивилизация” е вероятно най-сполучливото от групата нравоучителни произведения, осмиващи и отричащи обществените пороци през последното десетилетие от епохата на българското робство. Разглежданата творба разкрива не само невероятното худо-жествено майсторство на своя създател, но също и вътрешния свят на българина през изследваната в произведението епоха.

Драматургичният конфликт в комедията ,,Криворазбраната цивилизация” се изгражда около опозицията ,,родно-чуждо” , като всеки от героите има своя собстве-

на представа за българското и европейското.Една основна група характери в творбата са тези, които сляпо се прекланят пред чуждия свят и го боготворят, заслепени от вън-

шния му блясък. Друг ,,лагер” герои боготворят българското и родната традиция, като категорично отричат всичко чуждо. И двете групи характери изпадат в крайности, тъй като са заслепени от своите вътреши убеждения. Но в творбата присъства и един образ, олицетворяващ границата между крайните философии на останалите герои - това е мла-

дият търговец Митю, който вижда едновременно добрите и лошите страни както на българското, так и на чуждото.

Героите, които сляпо следват европейските норми на поведение и мода, без да вникват в същността им, са Злата и нейната дъщеря Анна. Двете жени са представе- ни в частично отрицателна светлина, тъй като в невежеството си допускат да бъдат ма- нипулирани от гърка Маргариди. Последният, от своя страна , е достоен да бъде срав-нен с образа на Тартюф от комедията на Молиер, тъй като е измамник, който бавно и търпеливо постига своята цел, като постепенно придобива пълен контрол върху лесната за манипулиране психика на двете обикновени българки. Войников представя гръцкия доктор като един напълно отрицателен герой, какъвта трябва да има във всяка нравоу-

чителна комедия. Измамникът не е българин, но желае да измами група българи, от къ-

дето читателят прави извода, че чуждото в разглежданото произведение ще се асоциира със злото.Следователно Злата и Анка несъзнателно допускат до себе си злото, вярвайки, че всъщност правят нещо добро.В действията си двете героини са водени от сходни мотиви.

Злата е образът, който предизвиква най-много смях у читателя. В своите усилия да се приобщи към европейското тя мнгократно разкрива вроденото си невежество ограничеността на мисълта си.Българката не може да произненсе правилно думите: ,,цивилизация”, ,,Европа”, назоваващи обектите, към които тя се стреми. Единствената цел на Злата е да омъжи дъщеря си за богатия чужденец Маргариди. Всъщност в намеренията на жената няма нищо лошо, но тя не осъзнава кое наистина е добро и кое е лошо в чуждия свят.

Анка, от своя страна, шие роклите си по модели от френски журнали, стремейки се да впечатли Маргариди.Тя дори е научила няколко френски израза и за голяма радост на майка си умее да води елементарни разговори на френски език.Но повърхностните познания на девойката по френски и по отоношение на френските танци са достатъчни да заблудят глупавата й майка.А Злата не проявява никакъв разум като майка и домакиня.Увлечението по европейския блясък и в стремежа си да омъжи Анка за


Други реферати:
Битката при Върбишкия проход,Битката при р. Ахелой, Битката при Одрин
Греховете на Европа
Демокрация
Информация за български ханове
Асенова Крепост


Изтегли реферата



Асенова Крепост - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия