Българската конституционна реформа

Българската конституционна реформа

в контекста на присъединяването на

Република България към Европейския

съюз

(2003 – 2005)



Европейският съюз има специфичен правен ред, който се различава както от

останалите форми на международно сътрудничество, така и от класическия федерален

модел, като изисква от държавите членки да упражняват суверенитета си съвместно с

другите страни членки или чрез европейските институции. Европейското право има

приоритет пред вътрешното право на страните членки, затова членството в

Европейския съюз изисква от страните-членки промени във вътрешната им правна

уредба, сред които първостепенно място заемат конституционните промени. Тези

промени засягат:

- прехвърляне на национален суверенитет към Европейския съюз с цел

съвместното упражняване от страните членки на държавните правомощия;

- уреждане на директния ефект на правните актове, приети от европейските

институции, във вътрешния правен ред;

- регламентиране на изборите за Европейски парламент и участието на

европейските граждани в местните избори;

- възлагане на държавни органи да упражняват представителни функции в

органите на Европейския съюз и мястото на парламента в изготвянето на

националните позиции на съответната държава по актовете, приемани от

органите на Европейския съюз;

- придобиване на недвижима собственост от граждани на Европейския съюз;

- промени, свързани с вътрешната сигурност и съдебното сътрудничество

между страните членки, като например възможността за предаването на

граждани на страна членка, издирвани от съдебните или равностойни на тях

органи на друга страна членка без намесата на изпълнителната власт,

процедура, предвидена от Европейската заповед за арест (вж. по-подробно

Приложение 1).

Изграждането на Европейския съюз е процес в развитие, чието начало е

поставено с Договора за Европейската общност за въглища и стомана (в сила от 23

юли 1952 г.) и Договорите за Европейската икономическа общност и за Европейската

общност за атомна енергия (в сила от 1 януари 1958 г.). Сред по-важните актове, които

бележат развитието му, са: Единният Европейски Акт (в сила от 1 юли 1987 г.),

Договорът за Европейския съюз (Договорът от Маастрихт, в сила от 1 ноември 1993 г.),

Договорът от Амстердам (в сила от 1 май 1999 г. ) и Договорът от Ница (в сила от 1

февруари 2001 г.), както и подписаната на 29 октомври 2004 г. Европейска

конституция, чието ратифициране предстои.

Еволюцията на правния ред на Европейския съюз налага на държавите членки да

ревизират конституциите си, за да отразят промените, като особено значителни


Други реферати:
Полемичният характер на стихотворението Песен за човека на Никола Вапцаров
Христо Смирненски-Зимни вечери
Основният конфликт в разказа Дервишово семе
Словото като спасение
Раздвоеният свят в Дервишово семе


Изтегли реферата



Раздвоеният свят в Дервишово семе - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия