Българският език-Иван Вазов

Четвъртата и петата строфа дава пространство на тезата, която отхвърля достойнствата на българския език. Нападките се възприемат като плод на духовна слепота, на криворазбрана цивилизованост, на безпаметство и самоотричане. Във Вазовите стихове отеква Паисиевата болка и гняв срещу срамуващите се от българското, срещу отказващите се от своя род и език:

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език, страдални!

Експресивният глаголпадна” и низходящата градацияохулен, опетнен” изграждат образа на езика мъченик. Окаяното му състояние поражда огромна болка у чувствителния родолюбец. Възклицанието “… о, език страдални!” е стон на отчаяние, протест и състрадание , които са следствие от гнева към “чуждите и нашите” виновници за трагедията на българската реч. Посочването на хулителите цели и да ги разобличи публично, и да уточни размерите на опасността, надвиснала над българщината – съюзяването прави силни вътрешните и външните врагове. Националното предателство говорещият оценя като “общ позор”. То е грях пред предците мъченици, опазили с цената на “стонове вековни” светинята език. Потомците им, които са я поругали, не са достойни да бъдат назовани с имена, защото доброволно са се отрекли от националната си самоличност. Наричайки ги презрително “нашите” и определяйки деянието като “общ позор”, родолюбецът се присъединява с чувство за вина към обществото, допуснало гаврата със словото. Той обаче не като другите, защото има будна гражданска съвест, защото е осъзнал случилото се, защото вече е изразил преклонението си пред “свещения” и “прекрасен” език, а патриотичният му дълг го подтиква да участва в полемиката с враговете на родното.

Атаките им са срещу естетическите особености на речта и литературната ú необработеност:

Не си можал да въплътиш във теб

създанията на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп –

за груб брътвеж те само бил орисал!

За обвинителите българския език няма достатъчно средства, той е твърде беден, за да може чрез него да се изрази творческа мисъл. Във второто двустишие хулителите говорят за това, че той може да бъде използван само във всекидневното общуване, защото е “груб брътвеж”, че той не е годен чрез него да се създава изкуство – смисъл, към който ни насочва изразът “не за песен”. Преизказването на клеветите подчертава гнева и иронията на лирическия говорител, който се дистанцира с презрение от клеветниците. Авторът търси съзнателен контраст между достойнствата на езика, издържали изпитанията на времето, и нелепите обвинения, за да защити още по-убедително националната ни светиня и за да осмее слепота на хулителите за красотата на езика.

За поета патриот е непоносимо да слуша злостните нападки срещу символа на българщината:

Туй слушам се, откак съм на света!

Се туй ругателство ужасно, модно,

се тоя отзив, низка клевета,

що слепя всичко мило нам и родно.

Анафоратасе(все)”, обстоятелственото пояснение за времеоткак съм на света”, градациятаругателство…отзив, низка клевета” конкретизират постоянството на обвиненията и ги ценят като неоснователни. Негативното отношение на Вазов е подчертано чрез епитетитеужасно, модно”, “низка”. Въпреки страданието си, той е оптимист, тъй като знае, че “модното” е преходно. Този факт не го успокоява, защото осъзнава опасността от твърдението, че родната реч не може да въплъщава творческата мисъл на народа. Така ругателите му го лишават от правото му на литература, която да съхранява националната памет.Под жестоките удари на обидата попада “всичко мило нам и родно”. Оттук произтича ужасът, болката и гневът на патриота. Полемиката му с унищожителните на ценностите е силен израз на гражданската му позиция, но не е единственият.

Тя е заявена и в поетичния обет на говорещия. Той е готов да промени съдбата на езика, за да го опази като светиня и утвърди като възможност за творчески изяви.

Във финалните пета и шеста строфа, оформящи третата смислова част на творбата, емоцията на лирическия Аз, породена в словесния двубой, достига кулминацията си и го провокира да разкрие творческата си същност, за да покаже безсилието на бездарниците и силата на прекрасната родна реч:

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновение

……………………………………………

Ох, аз ще те обриша от калта


Други реферати:
Борси и борсови операции
Борси и борсови операции
Борси и борсови операции
Аутсорсинг, инсорсинг и съвременни аут-подходи в банките
Базалски комитет за банков надзор


Изтегли реферата



Базалски комитет за банков надзор - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия