Българският език-Иван Вазов

и в твоя чистий блясък ще те покажа…

С тези възклицания лирическия говорител дава своя обет чрез творческото си дело да защити родното слово, да докаже на дело изразената от него дотук позиция за българския език. Анафоричното междуметиеОх;”; бъдещето време на глаголитеще взема”, “ще стане”, “ще обрише”, “ще покажа”; контраститечерен срам – мойто вдъхновение”, “кал – чистий блясък” показват решимостта, творческото самочувствие и оптимизма на Аз-а. Стимулиран от патриотичния и от гражданския си дълг, той е готов да помогне на езика да се възроди. Убеден е в успеха на начинанието си, защото познава достойнствата на словото и творческите си възможности, защото вярва , че съзидателната мощ на родолюбието е по-голяма от разрушителната енергия на омразата и предателството. Всичко това мотивира лирическия говорител доброволно да приеме не само отговорната мисия да бъде възродител на родната реч, но и да стане посредник между нея и потомците:

и в светли звукове ще те предам

на бъдещето бодро поколение;

Най-добра защита на една идея стават творбите, в които тя оживява. Чрез творчеството си поетът ще покаже ценностите на езика в неговия “чистий блясък”, красотата на словото ще оживее в тях за “бъдещото…поколение” и това ще бъде най-силното, най-справедливото наказание за хулниците:

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Необичайното средство за изпълнение на възмездието – хубостта на езика, обобщава естетическите достойнства на словото, които при нужда могат да се превърнат в оръдие. То ще се стовари с цялата си безпощадност върху “хулниците”, чийто грях е в престъпния им опит да бъде унищожена националната светиня. Нейното опазване се превръща в смисъл на живота на патриота. Чрез обета си да възроди и да усъвършенства родната реч, той заявява верността си към нея и провокира съвременниците си да последват примера му.

Във финалните строфи Вазовият лирически говорител се връща отново към идеята, вложена в началото – идеята, че историческото развитие на един народ се основава на неговия език. Проследила славното му минало и завещала го на бъдещето в неговата най-чиста форма, одата “Българският език” е убедително слово, доказващо безсмъртието на родното слово.


Речник на думите

благоговее – изпитва дълбока почит, уважение

гадки – от руски гадни, низки

изразитост - изразителност

руйни – изобилни; чисти, бистри

съзидателна – градивен, творчески

хулители – клеветници


Речник на термините

анафора–повторението на едни и същи думи или изрази в началото на стихове или изречения

естетически – отнасящ се до изящното, хубавото

патетичен и патетически – изпълнен с патос; въодушевен, разчувстван, пламенен

патос – въодушевление; разчувстваност, пламенност

преизказване – преразказване; разказване по чужди думи


Историческа справка

Стихотворението “Българският език” е поместено през 1883 г. в стихосбирката “Поля и гори”. Творческата му история научаваме от бележка под самия текст: “Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани на чужденците, които пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи!

ответ - от руски отговор

творческа история – история за начина, по който е написана творбата, за обстоятелствата, при които е възникнала








Други реферати:
Методи за оценка на инвестиционни проекти
Кредитни деривативи
Източниците на финансови средства на фирмата
Икономическа роля на държавата като основа за еволюцията на публичните финанси
Държавно финансиране на потреблението. Държавни решения и обществен избор


Изтегли реферата



Държавно финансиране на потреблението. Държавни решения и обществен избор - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия