Българският език-Иван Вазов

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

ИВАН ВАЗОВ


Иван Вазов написва стихотворението “Българският език” през 1883 г .То е изпълнено с противоречиви и разнообразни чувства, то е вопъл и възторг на неговата душа. В него творецът влага разбирането си за значението на езика в живота на народа. Българският език за нас е свещен език, защото съпътства нашия живот и история през вековете. Стихотворението е написано по повод на злобните клевети и обиди, отправени към родното слово. То прозвучава като отговор и защита. С клеветите и долните нападки Вазов се сблъсква често и те нараняват душата му. Като гражданин и патриот той обича всичко родно и затова изпитва болка и обида от несправедливите хули.

Стихотворението започва с обръщение към нашия многострадален народ, народ обречен на мъки и вековни унижения. За поета този език е свещен и прекрасен, въпреки че хулителите си затварят очите пред богатите му изразни възможности. Гордостта и гневът чудесно се преплитат в реторичните въпроси на поета.

Не си можал да възпиташ във тебе

смяната на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп-

за груб брътвеж те само бил орисал!

Гневен е Вазов, като слуша “думи кални” по адрес на родния си език, гневен е от това ужасно, несправедливо охулване. Поетът слуша обидите от дете. Тази заблуда се е разпространявала, от една страна, от гърчещите се българи, а от друга, от привържениците на черковнославянския език преди Освобождението. Така говорят и някои чужденци след Освобождението. Най-мъчителен за поета е фактът, че хулителите не са само” чужди”, но и “ нашите” и всички те отричат страдалния език в хор.

Със своя верен усет и реализъм Вазов схваща, че е неправилно да бъде подценявано и отричано това наше най-ценно народно достояние.

Проникновеният поет, който вижда по-ясно нещата въз основа своя собствения си творчески опит и съзира, че българският език крие в себе си всички положителни качества – хубост, сила на израза, гъвкавост, изразителност, музикалност. Защитава българският език и твърди, че той е богат и красив, език с изключителни възможности. Поетът дълбоко се възхищава от него:

Вслушал ли се е някой до сега

в мелодията на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива-

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразност жива?

Вазов счита, че вместо да хулим и отричаме българския език, ние трябва да го разработваме и усъвършенстваме, да разкриваме възможностите и богатството му. Като истински творец и патриот поетът дава обет, че ще покаже изключителността на нашия език. Той счита за свой патриотичен и творчески дълг да очисти езика от несправедливите хули:

Ох, аз ще взема черния те срам

и той ще стане мое вдъхновение

и в светли звукове ще те предам

на бъдещето бодро поколение.

Ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий блясък ще те покажа

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

Днес ние можем да потвърдим, че Вазов е изпълнил с чест своя свещен обет към българския език.

В тази творба поетът влага чист и искрен патриотизъм. Стихотворението “Българският език” може да бъде още по-пълно и дълбоко разбрано и оценено днес, когато националната ни култура и литература доказаха чрез творчеството на редица забележителни майстори на словото силата и красотата, величието и богатството на българския език.

За да разкрие несправедливото отношение към езика, Вазов използва реторически похвати и непосредствено възхвалява родната реч. За целта си е послужил със стихове оформени като въпроси.

Вслушвал ли се е някой до сега


Други реферати:
Програма за обучение подпомагано с компютър
Проектиране и реализация на web-базирана система за тестов контрол на студенти
Разглеждане на ЕРП система Колибри
Разработка на системата за автоматизирано складово обслужане
Софтуерни агенти в Интернет


Изтегли реферата



Софтуерни агенти в Интернет - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия