Ценова политика

Ценовата политика като управленски инструмент- Всеки който се занимава с ценообразуване на фирмено равнище и от позициите на маркетинговото у-е е добре да знае и спазва следните ръководни правила: 1.цените са опасно експлозивно и маркетингова променлива тъй като в/у тях влияят голям бр фирмени различия по характер,разнопосочни по действие и трудноприемливи в процеса на управлението.2.Фирмените цени са по реалистични и действителни когато са разработени в организирана връзка с други елемевни на м-говия микс.3.Оптимизирането на ценовата политика изисква да се оптимизира нейното въздействие с останалите елементи на на м-га.по същество това означава при правенето на ценовите листи освен разходите и дялът на печалбата трябва да се вземат под внимание като ценообразуващи фактори елементитена:стоковия дистрибуция и комуникац.микс.4.Икономически най-изгодната за фирмата ценова политика не бива да се осъществява като твърд курс към възможно най-високи цени.5.разумна ценова политика е насочване към определяне на такива продажни цени които да стимулират търсенето на ф-та продукция и да водят до увеличаване на продажбите.6.намиране на пазарния и на фирмения оптимум на продажната цена е най-професионалния въпрос при провеждането на ценова политика. 7.Ефектът ценова политика не бива да се оценява само въз основа на текущи продажби и приходи.8.Ценообразуването като управленска подсистема трябва да има за своя цел да влияе преди всичко за увеличаване на търсенето вместо да се стреми да постигне приспособяване към съществуващо търсене.


Съдържание на ценовата политика.-мотат да бъдат обособени 2 части:

1.Информационна –влизат всички управленски решения които се отнасят до установяване на информационни потребностии осигуряват необходимата ценова инфор-я.

2.Действена-включва всички въпроси свързани с подготовката,вземане и провеждане на различни ценови решения и извършване на различни видове ценова работа стратегически и администрат.управление на цените.

Информационното осигуряване като елемент на ц.политика- за фирмите представлява интерес най-вече от къде по какви канали биха могли да набавят нужната им ценова информация.Основни канали на второстепенна инф-я за нуждите на иформационната система са: вътрешнофирменото счетоводство,пласментите и обслужващите звена на фирмите които са на пазара,проспекти на конкурентни фирми,ценови листи,каталози,официални статистики,публикации на държавни органи,спец.списания и публикации на научноизследователси институции.

Основни канали на 1 организация са от информация от търговия на зребно, от специални проучвателни институти,от собствено проучване на място.

От състоянието на информационната с-ма зависи колко комунитативна е 1 ф-ма,т.е колко добра е пазарната им информираност и до колко пазара е осведомен за нея.Информацията днес е важен стратегически ресурс за фирмите колкото са иновациите, финансите,инвестициите.Новите тенценции които са характерни за информ-то проучване на фирмите се отнася и за информационната структура на ценообразуването.Новите пазарни реалности променят информац.потребности на фирмата.Пазарната информираност се превръща в имперично условие не само за проспериращите фирми,но и за тези които се стремят към пазарно проникване и оцеляване.Информационните потребности на ф-те изискват и равнище на информационна компетентност на персонала.




Други реферати:
Свободата на словото - привилегия или смъртна присъда
Семиотичен анализ на фотография
Сидеров.
Силата да бъдеш информиран
Системата на стиловете в българския книжовен език


Изтегли реферата



Системата на стиловете в българския книжовен език - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия