Чичовци-метафизичната другост на стремежа

МЕТАФИЗИЧНАТА ДРУГОСТ НА СТРЕМЕЖА

        В едно малко балканско градче, сгушено нейде в полите на планината, вероятно и до днес водят своите спорове Вазовите “чичовци”. Светът, в който те живеят, е изпразнен от събития, в него времето като че ли не тече. Самият спор също не може да бъде разбран като действие, споровете в “чичовското” общество водят началото си от незапомнени времена и никога не намират своето решение. Най-голямо впечатление от всичко, обаче, прави словоохотливостта на героите, тяхното неизменно желание да ословесяват битието си.
        И така, съществува цяла поредица от интерпретации, които правят опит да обяснят и обвържат в едно липсата на действие и словоохотливостта на “чичовците”. Традиционна при прочита на произведението, е аналогията между възрожденското и “чичовското”. Редица критици виждат “чичовските” мислене и манталитет като поредна стъпка от процеса на възраждането. Други са на мнение, че “чичовците” са просто една вкаменелост, която не подлежи на промяна и не може да роди нищо градивно в персонален, национален и какъвто и да е друг аспект. Идеята на представената разработка е да анализира текста, като го извади от контекста на досегашните му интерпретации и се опита чрез средствата на индуктивната логика да даде свои отговори на поставените в него въпроси.
Всяко действие се мотивира от целта, която то желае да постигне. В  този смисъл, анализирайки действията на “чичовците”, можем да разберем тяхната мотивация и тeхните цели, които, оказва се впоследствие, са доста интересни и неочаквани. Смятайки го за най-продуктивен в това отношение, започваме с епизода, в който Хаджи Смион и Иванчо Йотата се опитват да избягат от “агарянските гонения” като се скриват в “Дупката”. Първоначално в диалога помежду си героите съставят план за своите действия. Принципно нещата стоят перфектно, декларираният поведенчески модел е познат, той многократно е бил разиграван в българската и в чуждестранната литератури. Схемата е класическа: поробеният и угнетен индивид изразходва насъбралото се в него напрежение под формата на бунт и, напускайки границите на робското, се устремява към сюблимното пространство на планината (Балкана). Всичко това е чудесно, но в конкретната ситуация намеренията на “чичовците” изглеждат абсолютно неадекватни. Нито Йотата, нито Хаджият могат да бъдат бунтовници, освен това гонения няма, те са плод на фантазията на двамата герои. Както проличава по-късно, самите те не са имали дори и най-малката идея да изпълнят своите планове. Но все пак разговорът помежду им е факт и, въпреки че се е самопородил, възниква въпросът каква е неговата функция? Оказва се, че той е самоцелен, тоест смисълът му се съдържа в самото му провеждане, в изричането на думите. Това е една много типична практика за героите, те измислят произволен проблем (агарянските гонения) на базата на дадена асоциация (че двамата герои са бунтовници) и след това стремително се впускат в преодоляването му, като при това нагаждат нещата така, че самите те да изпъкнат възможно най-ярко всред породилата се всеобща “речева паника”. Говоренето е начинът, по който “чичото” успява да реализира себе си като герой.


Други реферати:
SWOT анализ на Каржина Естейт
Конкуренция-анализ
Анализ на качеството
Swot анализ
Анализ на статия


Изтегли реферата



Анализ на статия - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия