Човекът като основен обект на литературата

Човекът

Основният обект на литературата е човекът. В продължение на хиляди години тя непрекъснато търси отговор на въпроса кое е онова специфично нещо, което е присъщо само и единствено на човека и го прави толкова уникално същество. Това се налага, защото именно това основно качество трябва да се съхранява и отглежда, за да не загуби човека своята особена природа и да се приравни единствено към биологията, към животните, към борбата за физическото оцеляване. Дълго време идеята за човек е свързана с неговия божествен произход – сам Бог отрежда на своето творение привилегировано място във вселената, позволява му да даде имена на всичко наоколо, за да го владее. Настанява го да живее в рая, но му забранява да яде от дървото на познанието, за да не разбере що е то добро и зло и по този начин да се изравни с Бога. Но, както е известно, човекът престъпва заповедта и престъпва доброто и злото. По този начин той става едновременно с божествена искра в себе си, но и грешен. Тази двойствена природа на човека – въплъщаващ земно и божествено начало, е символизирана по много начини, най - впечатляващият от който е образът на същество, което едновременно е и Бог, и човек.

По времето на Ренесанса хората си припомнят и развиват древната идеята особеното място на човека в системата на мирозданието – в центъра на всички неща, надарен със собствена воля и разум. Ако поиска, човекът би могъл да се издигне до Бога, но ако поиска, може да падне и до животното. Така по нов начин ренесансовите мислители формулират действената природа на човешкото, едновременно земна и божествена, възвишена и грешна, силна и слаба. От тази двойственост на човека произтичат и някои от най-важните принципи, според които трябва да се гради неговото поведение - любов, защото така изисква божествената му природа; отговорност, защото е по-силен от всички други същества; търпимост, защото все пак е по-слаб от Бога. По-късно просвещението добавя още няколко принципа към споменатите три – свобода, равенство, братство, разум.

Новата българска литература се появява по време, когато българите са изправени пред редица предизвикателства – да прекрачат отвън границите на традиционното, да се осъзнаят като модерна човешка общност, тоест да изградят на мястото на разпилените етнически и родови общности единна и осъзната нация. При тези предизвикателства въпросът какъв трябва да бъде човекът, който да ги преодолее, става крайно актуален и творците на българската литература са принудени да решават все същия въпрос.


Други реферати:
Обикновена мозайка
Строителни машини
Анализ на продажбите
Материали и дизайн
Архитектурата на Древния Рим


Изтегли реферата



Архитектурата на Древния Рим - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия