Човекът не се лепи, той се кове

Още от древността ковачеството е смятано за един от най-благородните занаяти. В Ренесанса е от най-уважаваните, а днес, в ерата на роботизацията , желязото се топи и обработва в огромни промишлени заводи, където човешката ръка единствено управлява техниката.

Но незнайно защо когато помисля за желязото и как то се преработва в съзнанието ми не изниква големия забод, а вълшебна картина, сякаш излязла изпод перото на велик художник: едно тъмно кръгло помещение, осветено от мъждукаща светлина, идваща от най-далечния ъгъл. Там, в същия този ъгъл, един майстор ковач, надвесил се над жеравата, бавно се изправя и се обръща, носейки в ръцете си разтопен метал. И в миг всичко се озарява от светлната на пещта и от жаркото като залез желязо. Открива се образът на стария майстор – с почернели от труд ръце, побеляла коса и благо лице на мъдрец или пък магьосник. Той се отправя към средата на работилницата, където неговите калфи и чираци чакат с трепет горещия метал.

Каква ли фигура ще изваят този пък? Може би чуден съд, светилник или пък... човек?

Но може ли да се създаде човек от желязо или пък от някакъв друг материал, различен от телесната плът? И достатъчно ли е само сътворяването на тяло? Ами вътрешността? Кой ще сътвори душата на човека в синхрон с нейната обвивка – тялото?

Дали това не е Господ, който създал човека, но от... кал? А може пък и да е големият взрив, в следствие на който се е образувало земното кълбо. Може би именно тогава мощната енергия е разтопила веществата, съдържащи се в огромната газена сфера, и ги е превърнала в човешки род...

И ако наистина е така или пък човекът просто си е напрвен от желязо, то няма ли нещо метално, някакво „друго” вещество вътре в нас?

Може би има. И най-вероятно се открива в нащата душевност, обвита от плътта. Колкото и парадоксално да звучи, може би именно душата е носителят на желязното начало у човека.

Вечни са въпростите за човешката душа. От къде индивидът черпи сила, за да се справи с преломностите на съдбата? Как понякога като феникс от пепелта се възражда от собствените си руини, психологически огарки?

Най-често това се оправдава чрез силата на духа, способноста да не се сломява дори и от най-тежкия удар, напън или просто изпитание на съдбата.

А дали съдбата не е онзи чук, с който майсторът кавач определя как да изглежда творението му? Дали тежките удари не са изпитания за устойчивостта, здравината на материала – човекът?

Всеизвестно е, че „желязото се кове докато е горещо”. В този смисъл индивидът се изгражда като Човек в монентите на най-големи трудности, препядствия, които ще срещне по пътя си. И в зависимост от това как ще


Други реферати:
Забележителности в Кюстендил и Благоевград
Развитие на еко-туризъм в Карлуковски карстов комплекс
Застрахователна и презастрахователна компания Лев Инс
Средства на застрахователното дружество
Kласическата школа–Тейлър и Емерсън


Изтегли реферата



Kласическата школа–Тейлър и Емерсън - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия