Човешката агоналност

Човешката агоналност (състезаелност)


Философското осмисляне на спорта естествено е свързано с агоналната човешка природа. Разбира се, тази природа не се изчерпва със спорта. Тя се проявява в множество дейности, празлични образи, един от които е спортният. Спортът е една от конкретните прояви на всеобща, антропологична агоналност. Спорта е останал символ на агон, поради което често е използван за метафорично изразяване на различни състезателни дейности. Ако например едно политическо или икономическо съперничество се изразява като спортно, то това е само елегантно, метофарично заобикаляне на дългите и скучни обяснения за тези видове съревнования. В подбни случаи за спортното е послужило като епоним (нещо, което дава име на друго нещо) без да е синоним на спортното. Отъждествяване на агонално и спортно е погрешно. Човек е състезаващо се същество. Агонизмът, духът на състезателността се проявява във всички неогви дейности, във всички области на неговият живот. Спортът е само една от тях. Първата ярка илюстрация за това е култирата на древните гърци, справедливо наречена от швейцарският историк Якоб Брукхард (ХIXв) “култура на състезаващият се човек”.

Самата агоналност е антропологична черта, проявяваща се навсякъде и през цялата история на човешката култура. В своето блестящо изследване на агоналният елемент на културата, Йохан Хьойсенха (XXв) разкрива универсалността на агоналността, нейното присъствие във всички култури. Въпреки това качествата на гръцкият агонизъм са нещо, което може да се сбърка, С него се различава една епоха от друга в историята на западната цивилизация. Различава се предхристиянска, езическа култура, основана на ярката и всеобхватна агоналност от християнската, която я осъжда. Най-общо казано, агоналните добродетели, от които е бил изтъкан древният морал трябвало да отстъпят пред етиката на смирението. Въпреки проповядваното от християнството смирение, ритъмът на живота естествено съдържа в себе си агонални епизоди, които в рицарският спорт издават жилавостта на езическото честолюбие. Атлетичният агонизъм, който е владеел честолюбивите души на древните гърци, през средновековието се е преобразувало в рицарският спорт. Църквата естествено не одобрявало рицарските турнири и се опитвала да ги забрани, мотиварайки се с обикнвенно трагичният завършек. Истинският мотив обаче е била мисълта, че тези турнири са езически игри и тяхното разпространение е сякаш завръщане на езичеството.

Затова, когато не успява да ги елиминира, тя се опитва да ги омаловажи. Ала човешката агоналност изобщо не може да бъде отстранена. Тя не моце да остане встрани от никоя култура, защото всъщност това е основата и. Тя винаги се проявява, когато намери благодатна атмосфера. Италианските хуманисти от XVв очертават перспективата на бъдещият модерен агонизъм, рожба на който ще бъде и съвременният спорт. Флорентинецът Леонардо Бруни (XVв) описва живота през този век като “състезание” , в което участват хора с най-различни занаяти. Тази практическа проява на пробуждането на състезателният дух съответства на схащането, че за земният жовот е нестравнима позитивна ценност. Нашият земен живот е единствената възможност за себеизява.

Агоналността своеобразно е проявена още от архаичният свят на мита. Създаването на този свят е като вътрешното психологично мотивирано, така и външно стимулирано от непристъпността на физичният свят. То е стимулирано от откритието на древният човек, че природата не се подчинява на неговата воля и е мотивирано от желанието да се пребори с това положение. Създаването на множество митове демонстрира агоналната човешка нагласа. Посредством продуктивното си въображение, в мита човек се “справя” със заобикалящият го свят, като го контролира. Как бил контролиран света в мита разбираме от поведението на човека в него. Неговото нежелание да понася безропотно властта на природата го мотивира да създава и следи различни практики, като заклинания, магии, ритуали. Тези практики са агонални, защото се прилагат за преодоляване на съпротивата на заобикалящият го връждебен свят. Всяко състезание жели преодоляване. Древният състезател преодолява препятствия в заобикалящият го свят чрез мнжество мисловни и физически дейности, включени в магическата и обредната технология. Затова владещите тази технология заемали високо положение във всяко примитивно общество.




Други реферати:
Пазари на производствените фактори
Функции на търговията
Управление на възнаграждението
Финансови кризи
Процеси в предприятието


Изтегли реферата



Процеси в предприятието - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия