Цветарка-Христо Смирненски



Цветарка

Тема обречеността на красотата и невинността в свят на безкруполност, цинизъм и безнравственост

И в това стихотворение са налице характерните за поета символи: градът, маскарадът, празникът.

Градът – хиперболизирано е назован «грамаден» , защото болката и мъката в него са големи.

Маскарадът символизира лъжата и неискреността.

Празникът обикновено се свързва с веселие и радост, но сега той символизира студенитата и отчуждението на потъпканото човешко достойнство.


Налице е контраст мужду възможната красота и реалната поквара.

Стихотворението започва с романтична природна картина, която е в контраст с живота в сивия и студен град: Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –

като теменужен остров в лунносребърни води,

Планината е сравнена с”теменужен остров в лунно сребърни води”

Красотата на тази природа е в контраст с «хиляди души разбити”, които живеят в този «грамаден и задъхан» град.

Опозицията «горе-долу» е представена чрез контраста на романтиката горе на Витоша с нищетата долу в града.В «гранитната си пазва» той е прислонил всички нещастни и самотни хора, станали жертва на безмилостната съдба.

В «Цветарка” се внушава идеята за немотията и мизерията на човешката екзистенция Бездушният град дебне, за да разруши обречените им на дисхармония и страдание души.
Назован е мотивът за трагичния и мъчителен живот на онеправданата и унизена девойка, продаваща цветя.

Фигурата на светлокосата девойка е представена с традиционни литературни мотиви. Тя е “в младостта й цветна” и е оприличена на морска нимфа - “русалка”. Момичето “предлага” цветя, а те семантично се свързват с красотата, но образът на прекрасното тук е двусмислен. Красотата от една страна е нещо неземно, но тук попада в асинхрон с прозаичния акт на покупко-продажбата: ”..цветята се купуват...”, а самата девойка е приравнена на цветята: “...а и тя е чуден цвет...”, което я обезличава, защото хубостта и нежността й се превръщат само във вид стока.
Стихотворението описва безсмислието на човешкия живот в безжалостния град, който съсипва отделната личност.. Големият хищен град внушава самотата и метафизическата безприютност. Неговият образ е многоизмерен , пълен е с веселяши се хора, но сее поквара, когато “черни пипала се плъзгат...” и предизвиква “мисъл неприветна” у бедната девойка, обречена на лишения в пространството на “каменния град”:
…. звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

Реалността на големия град е в антиномия с крехкостта и невиността на младото момиче.

Четейки стихотворението «Цветарка» , читателят получава усещането, че слуша една музикална пиеса, която започва нежно с описанието на есенния залез над Витоша, преминава

бурно през типичния мотив за града-чудовище и завършва с тъжни акорди на мъката и трагизма на човешката душа .

Пейзажът в края на «Цветарка» е в унисон със злощастната съдба на “светлокосото” момиче споглед смътен и нерад”. Нейното страдание символизира тъга и загубени надежди

В « студената си пазва» той е прислонил всички нещастни и самотни хора, станали жертва на безмилостната съдба.


Описвайки злободневността на града, Христо смирненски изразява своя гняв срещу несправедловостта и като че ли се превръща в защитник на онеправданите. Той сякаш се изявява като говорител на унизените, лишени от глас и чрез текстовете им дава гласност, която да изрази копнежа им по спасение и просъществуване. В стихотворенията “Цветарка” поетът изказва именно тази непримиримост, спирайки се на конкретни образи, с които да подчертае бездушевността на града, който обезличава човека и обезсмисля екзистенцията му, карайки го да страда и да тъне в мизерия и самота.


Други реферати:
Машиностроително изделие
Метод на крайните елементи
Методология и етапност на проектирането
Механика и машинознание
Обща характеристика на ГАПС


Изтегли реферата



Обща характеристика на ГАПС - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия