Църквата Св. София

възобновяване на сградата не са били взети и тя е продължавала да се руши от времето, без да служи дори за джамия. Според разказите на стари софиянци, през последните години на турското робство, сградата е била превърната отново в оръжеен и барутен склад, като за целта била приспособена най-здравата и част – десният страничен кораб, в който се помещава сегашната църква. През това време са били запушени и десните арки на църквата с грубата зидария от камъни и кал.

Скоро след Освобождението минарето, което дотогава още е стояло до викалото, е било съборено, но не е ясно, дали защото е заплашвало само да падне, или е разрушено от омраза към всички знаци на турското робство.

След 1892 г. върху куполът на църквата е била издигната дървена кула, която е служила за наблюдателен пункт на пожарната. Това е прието от повечето хора за „едно истинско светотатство спрямо църквата”. Тази кула е била разрушена през 1900 г., когато е била модернизирана църквата. С това „Св. София претърпява последната си съществена промяна до разкопките през 1911 г. Едва през 1935 г. се извършва проучване, реставрация и реконструкция под ръководството на професор Богдан Филов, а през 1955 г., както и другата оцеляла от римския период сграда – ротондата „Св. Георги”, е обявен за паметник на културата.

„Св. София е прекарала вече своя исторически период на съществуване и всички поправки и промени, които са ставали досега с нея, носят отпечатъка на своето време и по този начин влагат нещо ново в историята на църквата.

Други реферати:
Социална психология на личността
Училището като институт и ученикът като социална роля
Социалната психология като наука
Средна възраст
Социализация


Изтегли реферата