Да се завърнеш от Димчо Дебелянов

Да се завърнеш” от Димчо Дебелянов



В основата на елегията „Да се завърнеш”е поставена темата за родното,една тема,която е подхваната от писателите на Възраждането и намира през тази знаменителна епоха своя най-прекрасен израз в литературното творчество на Любен Каравелов и Христо Ботев.Димчо Дебелянов,автор на елегията,я разработва различно от тях,различно дори от своя любим поет Пенчо Славейков.В творбата родният дом присаства със знаковите лексеми-бащината къща и нейния праг,двора,”стаята позната”и „старата икона”,а в образно отношение-с пазителката на дома и семейството-майката.

Поетът не се е стремил към външни,словесни ефекти,неговото творческо амплоа е във вътрешната напрегнатост, която активира читателското въображение и съпреживяване.Тишината и спокойствието в стихотворението са не само елементи от обстановката, лирическия герой ги жадува, копнее да се потопи в техните живителни води:

Да се завърнеж в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ пазгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Още тези парви стихове омайват, респектират и въздействат с плавността на словото, хармониращос неуловимото оттегляне на светлината и настъпжането на нощта.Във визуално отношение всичко е притаено, в слухово – всичко е приглушено, а одухотвореният образ на нощта подготвя възприемането на най-характерното за майката , очакваща своя син, „печален странник” – нейната всеопрощаваща майчина прегръдка.

Копнежът по родното е въвел лирическия герой в едно нереално и несъществуващо време, същевременно и най-драматичното – невъзможно за реализиране време на завръщане в бащината къща.Димчо Дебелянов обогатява блудния син с мотива за житейската и душевна умора и го модифицира , но запазва най-същественото и най-значимото от него:прошката и прощаването – и двете присъстващи и имплицитно, но силно осезателно.

Да те присрещне старата на прага

и словил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш:мамо, мамо ...

Поетът се е освободил от словестната разточителност, за да остави място на въображението и емоциите на читателя и да внощи по инплицитен път идеята си за духовната връзка между майката и сина, която времето е безсилно да разкъса и унищожи.Имаме усещането, че циалото стихотворение илъчва мека слетлина, може би защото е написано от духовно извисен поет.

Пречистен чрез вращането в лоното на патриахалните и религиозните ценнисти,лирическият азе подготвен да дочака своята смърт.В стхотворението нейният традиционодраматичен образ е туширан лиризиран чрез образното присъствен на слънцето,древен символ на живота,на красотата и духовната чистота и извисеност:

Аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто цлйнце своят пат измина.

Нежеланата пробуда е определила възклижателната елегична поанта:

О,скрити вопли на печатен странник,


Други реферати:
Лекции по логистика
Макроикономически кръгооборот. Основни макроикономическли измерители. Номинален и реален брутен вътрещен продукт (БВП)
Банкова система и парична политика
БВП и определянето на икономическото благосъстояние
Безработица


Изтегли реферата



Безработица - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия