Демографски срив

Петър Емилов Георгиев 12в клас

Демографския срив в България

Социологическото проучване на всички агенции за съвременната демографска ситуация в България шокират обществото ни най-вече с данните за етническото съотношение при новородените през последните години. Големият дял на родените през прехода ромчетата и все по-намаляващото присъствие на българчета в собствената ни държава възбуди опасенията за бърза и драматична ерозия през ХХІ век на съществуващия етнокултурен модел и за дебългаризация на националната общност в границите на съвременна България.

До неотдавна етнополитическото противопоставяне се възбуждаше от т. нар. “възродителен” процес и се отнасяше предимно до турското малцинство, ала преодоляването на дискриминацията и на принудителния асимилационен натиск спрямо турците и доброволното изселване или сезонното мигриране на значителна част от тях в динамично развиващата се Република Турция уталожи напрежението от 80-те години. Икономическата и социална криза обаче изведе на преден план един по-особен етнически конфликт, този между държавата, абдикирала до голяма степен от общественорегулаторните си функции, и почти повсеместно пауперизиралата се ромска общност у нас.

Циганите вече са най-многочисленото малцинство в България и по всичко изглежда, че през настоящото столетие ще получат значими позиции и възможности да определят насоките на развитие и въобще съдбините на българската държава. При административното им преброяване от ноемри 1957 г. тяхната численост е 232.5 х., докато 35 години по-късно, според непълните и не съвсем прецизни оценки на МВР, към началото на прехода те са били около 650 х. Значителен дял измежду тях се самоопределят като българи или турци и от това произлиза разминаването с числеността им, регистрирана при официалните преброявания на населението, но разрастването на фактическото им присъствие става все по видимо. Към момента, ако се основаваме на предходните данни, те възлизат на около 800 х., ала трябва да се отчита, че една част са мигрирали извън страната, макар че интегрирането им сред чуждестранните общества е затруднено и мнозинството от тях не след дълго се завръщат или по-точно биват принудително репатрирани.

Само по себе си бързото разрастване на ромската популация не би представлявало прекалено болезнен и будещ тревоги проблем, ако не беше съчетан с изключително дълбоката депопулация сред етническите българи в националната им държава смятат агенциите. Така разширеното възпроизводство на най-необразованото, нискоквалифицирано и твърде затворено към модернизацията малцинство предизвиква основателни опасения за цялостно влошаване на социалната атмосфера у нас. Бъдещите затруднения не биха дошли чак пък толкова от високата раждаемост при циганите, доколкото България е сравнително рядко населена страна. Трагичното е, че българите бяха жестоко социално пресирани от вътрешни и външни фактори, а постигнатият от тях жизнен стандарт при социализма и неговото неочаквано рухване през преходния период ги наведе на възприемането на твърде стагниращ раждаемостта репродукционен модел.

Според различните варианти на прогнозиране на бъдещото възпроизводство на циганите, към средата на века те може би ще достигнат численост от 1.5 – 1.8 млн. при общо население от около 5 млн. и делът им ще съставлява приблизително 1/3 от него, а сред младежкия контингент (при запазване на настоящата тенденция) ще са вече мнозинство. Да прибавим към тях още поне половин милион български граждани с инороден произход и ще установим, че българите по народност ще спаднат под 3 млн. и ще бъдат малко над половината от цялото население на собствената си страна. До края на това столетие е възможно да станат малцинство в България, ако тя все още съществува.

Покръстването на част от циганите след Освобождението не успява да ги направи ревностни православни християни, макар да ги отклонява от исляма.

Задушаването на традиционните занаяти при вече уседналите роми разрушава модела им на препитание и възпроизводство и ги маргинализира. Без да са повлияни в пълна степен от негативните страни на урбанизацията и индустриализацията, техните веселяшки родови тайфи навлизат в етапа на демографския преход, периодът когато смъртността намалява, но раждаемостта остава висока, при което числеността на общността бързо се увеличава, ала и досега не успяват да излязат от него. В опит да се справи с разширяването на бордеите в околностите на някои окръжни


Други реферати:
Ритъмът-знак за успех-анализ на сериал
Рекламна кампания на фирма It Storm ООД-Бургас
Убеждаваща комуникация, анализ на комуникационните похвати, използвани от Иван Костов в интервю за news.bg
Анализ и оценка на рекламната дейност
PR програма за популяризиране на морски, балнео, битов и винен туризъм


Изтегли реферата



PR програма за популяризиране на морски, балнео, битов и винен туризъм - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия