Джон Лок-кратка биография (В интелекта няма нищо, което преди това да не е било в сетивата)

Джон Лок

1632 – 1704


В интелекта няма нищо, което преди

това да не е било в сетивата”


Английският философ Джон Лок е ро­ден в гр. Рингтън — Англия, в семейството на нотариус. Баща му се присъединил към антимонархическата армия на Кромуел. Завършил със степен по право и философия Оксфордския университет, разоча­рован от схоластичния дух, който царял в този център на европейс­ката наука, Джон Лок отказал предложената му преподавателска длъжност и заминал на дипломатическа работа в Испания. Завърнал се в родината си след победата на „Славната революция" на Вилхелм Орански, философът попаднал в центъра на разгорещени спорове около характера на английската политическа система. Религиозна търпимост, двукамарен парламент, подчинение на кралската власт на конституционния закон — това са основните идеи на Локовите съчинения: „Писма за веротърпимостта", „Два трактата върху държавното управление", „Някои мисли за възпитанието", които непосредствено се вписват в и досега действащия модел на английската демокрация.

Обновяването на европейската философия е почти толкова наложително, колкото и социалните промени, провъзгласени от топовете на първите буржоазни революции. Джон Лок застава начело на този идеен процес, който за него преди всичко означава преоценка на теоретическите принципи на картезианския рациона­лизъм.

Съвременната насока на европейската емпирична философия и до днес търси своите основания в идеите, развити от Джон Лок в неговия „Опит върху човешкия разум". Обновяващият дух на това класическо съчинение се възприема в родината на философа като откровение. Още приживе на своя автор то претърпява над седем издания. Преводите му на френски и немски език бързо се разпрост­раняват в цяла Европа. През следващото столетие, в епохата на настъпващата революция в съседна франция, Локовите политически съчинения и неговият „Опит върху човешкия разум" ще окажат силно влияние върху Волтер, Монтескьо, Дидро.

Сам Лок не се е надявал на такава изключителна популярност на основното си философско произведение. Неговият замисъл е твърде скромен. Още в предговора, обръщайки се към читателя, той говори за това, което го е подтикнало към написването на това съчинение: „Ако е удобно да те занимая с историята на този опит..., то би трябвало да ти кажа, че петима-шестима мои приятели се срещнаха в моя дом и в разговор за предмет, съвсем отдалечен от настоящия, скоро се видяха принудени да спрат поради затрудненията, които се издигаха от всички страни. След като известно време си напрягахме умовете, без ни най-малко да се приближим към разрешаване на съмненията, които ни смущаваха, хрумна ни, че ние вървим по един погрешен път и че преди да се впуснем в такива изследвания, трябва да изучим нашите собст­вени способности, да видим с кои предмети нашият разум е способен или неспособен да се занимава. Аз казах това на моите приятели и всички те се съгласиха, след което беше решено именно този въпрос да бъде предмет на нашето първо изследване..." Но на така пределно ясно поставения въпрос далеч не може да се даде еднозначен отговор. Защото той изисква дълбоко вникване в субективните закони на чо­вешкия разум, както и в природата на обектите, с които се свързват нашите възприятия, представи и мисли. По тези въпроси най-голяма тежест в европейския философски живот по това време има Декартовият рационализъм.

Острието на Локовата критическа оценка на Декартовата фило­софия е насочено преди всичко срещу теорията за вродените идеи и принципи. Двадесет и седем възражения против допускането на вро­дени принципи в разума и двадесет против


Други реферати:
Психология на конфликта
Психология на рекламата
Психология на промяната
Психология на музиката
Психология на управлението


Изтегли реферата



Психология на управлението - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия