Джон Лок-кратка биография (В интелекта няма нищо, което преди това да не е било в сетивата)

съществуването на вроде­ни идеи противопоставя Джон Лок на Декартовата теория, че разумът притежава знания, които нямат опитен произход.

Аргументите, които Лок привежда, са изключително привлека­телни за всеки, който е отблъснат от самозадоволяващата се спекулативност на рационалистическия догматизъм. Лок прави заключе­нията си за несъстоятелността на тази философия, като подлага на проверка нейните претендиращи за всеобщност положения с приме­ри, близки до ума на всеки човек. Ако за да се научат математичес­ките аксиоми и теореми, човек трябва от малък да посещава училище, значи, че те не са ни дадени по рождение, както мислят картезианците. Или: ако законите на логиката са присъщи на мисленето на всички хора, то защо, както е известно, децата и умствено неразви­тите често не ги спазват? И още, ако има хора, за които една постъпка отговаря на моралните изисквания, а за други — същата тази постъп­ка е неприемлива, то на какво основание ще твърдим, че идеите за добро и зло са вродени в душата на всеки от нас? Нито идеята за субстанцията, нито причинният принцип, нито понятието за собстве­ното ни „Аз" според Лок могат да бъдат извлечени от чист анализ на предопитното съдържание на познаващото ни съзнание. Познанието за тях е плод на възпитанието, образованието и условията, в които живеем. Следователно „нито принципите, нито идеите са вродени" (Опит върху човешкия разум). С други думи, всяко познание, от най-конкретното, отнасящо се до заобикалящите ни неща, до най-аб­страктното, свързано с метафизически същности, има за източник индивидуалния и социалния опит.

Традиционният философски рационализъм е строго дедуктивна система, където няма място за сетивното многообразие на нещата, за техните качества и телесно съществуване. Рационалистическото мислене се движи сред понятия с абсолютно значение, всяко от които претендира да бъде познание за абсолютната същност на действи­телността „сама по себе си" без оглед и дори въпреки нашето сетивно отношение към нея. Но нали външната действителност е безкрайна съвкупност от конкретни, възприемани чрез опита неща? Този извод вече достатъчно категорично е направило новото естествознание, което все повече се стреми да се освободи от посегателствата на спекулативната философия.

Джон Лок е проникнат от най-дълбоко уважение към реалното знание, към естествената наука. Неговият стремеж е да подпомогне непрекъснатия напредък на познанието на природата като „прост работник", чиято задача е да „разчиства почвата и да маха по нещо от сметта, натрупана по пътя към знанието", защото „...Не всеки може да се надява да бъде Бойл или Сайдънъм в един век, който ражда такива даровити хора като великия Хюйгенс или несравнимия Нютон" (Опит върху човешкия разум).

Критиката на Джон Лок срещу умозрителния рационализъм на Рене Декарт принципиално е свързана с тенденциите на развитие­то, индуктивните методи и експерименталната основа на естестве­ните науки. Локовата критика на рационализма е най-близка до най-радикалните идеи и до социалната програма на настъпващата по всички фронтове английска буржоазия от края на XVII в. Влияни­ето на Локовия материалистически сенсуализъм върху идеите на френските просветители и материалисти е огромно. Волтер, който се отнася с открито пренебрежение към безплодието на предход­ната и съвременната му философска спекулация, демонстрира и в най-позитивните си работи („философски речник"), и в най-язвител­ните си сатири (Кандид, Микромегас) изключителното си уважение към трезвата, свързана с фактите на науката и живота материалис­тическа философия на Джон Лок.

Пол Холбах извежда своите най-решителни атеистически изво­ди от принципите на Локовия сенсуализъм. Последователният сенсуалист според него задължително трябва да бъде атеист, защото, ако за природата на всяко нещо се съди изключително по данните на сетивния опит, то Божието битие, което никой никога не е възприе­мал, остава недоказуемо. Въпреки респекта си към автора на „Опит върху човешкия разум" Холбах не пропуска обаче да изрази и своето учудване по повод обосноваването на „космологическото доказател­ство" за Божието битие.

Джон Лок несъмнено дълбоко е вярвал в Бога. Но дори и в името на Бога той не е склонен да направи концесии на рационализма. За да се проникнем от убеждението, че в основата на всичко лежи висша първопричина, трябва да се


Други реферати:
България - от асоциирано към пълноправно членство в ЕС
Новите заплахи за европейската сигурност след Студената война
Управление на средствата от Европейския съюз в България
Чешката Република и процеса на Европейска интеграция
Потребителски опаковки за фармацевтичната промишленост


Изтегли реферата



Потребителски опаковки за фармацевтичната промишленост - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия