Джон Лок-кратка биография (В интелекта няма нищо, което преди това да не е било в сетивата)

вглеждаме в безкрайното многообразие на нещата и да търсим там великата целесъобразност и хармония, която само Бог може да е вложил във Вселената. Така философът емпирист застави дори Бога да доказва своето съществуване чрез природата, а не чрез спекулативно разсъждение върху дадената на разума вродена идея.

По такъв начин в центъра на теоретическия интерес на „Опит върху човешкия разум" се оказва не разумът като чиста субективност (както това беше за рационалистите), а „опитът" на разума. Лок дели опита на „външен" — резултат от непосредственото въздействие на материалните неща върху сетивата, и „вътрешен" (рефлексията) — субективното преживяване на усещането, представите, мислите като дейности на ума.

Но тази дълбоко реалистична емпирическа позиция постепенно сама се разкрива като несвободна от предопитни предубеждения. Локовата трактовка на „външния" опит като източник на човешкото познание за света много напомня тезите на Хобс и Декарт, според които сетивният опит представлява едно субективно преживяване на ума.

Според Лок възприеманият обект не съществува сам по себе си (връзката с външния предмет е сетивото) и качествата му не са качествата на предизвикалите възприятието предмети. Опитните предмети не представляват нищо повече от умствени съчетания на „простите идеи" (за цвят, вкус, твърдост, форма и т.н.) в „сложни идеи" за субстанции, отношения и модуси.

Лок не е категоричен по отношение на субстанциалното (неза­висимото от тялото) съществуване на човешката душа. На него при­надлежи знаменитата мисъл, възприета по-късно и от Кант, че няма противоречие в допускането, че материята може да мисли. С други думи — че няма противоречие в допускането, че духовните прояви са само способности на телесната субстанция. Но по отношение на проблемите, свързани с възможностите на човешкото познание, спо­ред Лок много по-голямо значение има отхвърлянето на възможност­та (която може да бъде реална само ако Азът е субстанция) на съзнанието само да произвежда предметния материал, до който се отнася. Последователен критик на всяко вродено или иманентно на душата знание, Лок заявява, че човешкият интелект е „чиста дъска" (1аЬи1а газа), която единствено опитът запълва със съдържание. Сле­дователно душата не може да произведе нито една „проста идея", а единствено да ги обединява по законите на ума. „В интелекта няма нищо, което преди това да не е било в сетивата"— пише Джон Лок в „Опит върху човешкия разум". „В интелекта няма нищо, което да не е дошло от сетивата, освен самия интелект" — ще му се противопоста­ви Готфрид Вилхелм Лайбниц в „Нови опити върху човешкия разум".

„Простите идеи" Лок дели на: идеи за „първични качества" (форма, големина, структура и движение на частиците), на идеи за „вторични качества" (цвят, вкус, мирис, звук) и на идеи „за сили". Идеите за „пър­вичните качества" според Лок адекватно изразяват свойствата на пред­мета, който ги е предизвикал. Идеите за „вторични качества" са субек­тивни отражения в сетивото на въздействието от страна на външните тела, а идеите за „сили" се свързват със способността на опитните предмети да причиняват известни изменения в заобикалящата ни среда.

„Червена ли е динята, преди да бъде разрязана? — така именитият български философ Димитър Михалчев илюстрира Локовата проблема за отношението между първичните и вторичните качества на предметите, възприемани чрез сетивата. С други думи, преди да е влязла в допир с окото (при подходящи светлинни условия), може ли изобщо да се говори за определен цвят на динята? Тази забелязана още от древните трудност при обяснени­ето на достоверността на знанието, дошло по сетивен път, и до днес е запазила своята актуалност. Опитните предмети се оказват „пред­ставители" пред ума на външните неща благодарение на въздейст­вието им върху нашите сетива. Локовото решение, известно като „репрезентационизъм", представлява класическа канава" за съвре­менната емпирическа линия в гносеологията.

фактът, че изолирани усещания (вън от връзката им с определен предмет) са невъзможни, застави Лок да заговори за „сложни идеи за субстанции", които са съставени от съчетанието на простите идеи за първични и вторични качества. По силата на тяхното постоянно съприсъствие в опита ние ги възприемаме като един предмет и обозначаваме с едно име (маса, Иван, куче, слънце...). Илюзия е да се мисли според Лок, че опитният предмет представлява нещо повече от съчетание (дело на ума) на прости идеи. Даденият във възприяти­ята ни обект не съществува


Други реферати:
Противоречивият образ на родното в цикъла Епопея на забравените
Как Ботев осветлява мотивите за смъртта и безсмъртието в стихотворението На прощаване
Личността и свободата в Епопея на забравените
Мотивът за песента и пеенето в Хаджи Димитър
Образа на чорбаджи Нено според І глава


Изтегли реферата



Образа на чорбаджи Нено според І глава - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия