Джон Лок-кратка биография (В интелекта няма нищо, което преди това да не е било в сетивата)

„сам по себе си" независимо и вън от нашето съзнание. Склонност на нашия ум е да допуска съществува­нето на „подпорка" (субстанция, която остава неизменна в промените, на които предметът е подложен). Това е само психологическа илюзия. Тя не отговаря на действителната природа на опитния предмет. Той остава само субективно възприятие, въз основа на което умът обра­зува представа за предизвикалия го субстанциален, външен по отно­шение на съзнанието предмет.

Така наблюдаваме интересното допускане на два смисъла на понятието субстанция. Единият се свързва със „сложната идея", която изразява мисълта за единството на качествата на възприемания предмет (без действително да съществува), а другият — с допускане­то на реални предмети, които въздействат върху сетивата, но тяхната същност остава винаги извън възможностите на нашия разум. Затова, когато се мъчат да проникнат в тази абсолютна същност, философите според Лок заприличват на онзи индус, който си представял, че светът се държи върху една костенурка, която се поддържа от три кита, и т.н.

В разграничението на гносеологическото и онтологическото разбиране на понятието за субстанция (което се възприема от цялата тръгнала от Лок модерна емпирическа философия) се съдържа и отговорът на поставения още в предговора на „Опит върху човешкия разум" въпрос за границите, до които може да се простира нашето познание за външния свят. Една проблема, която век по-късно Кант направи централна за своята „Критика на чистия разум".

Но всичко това не означава, че за Джон Лок външните пред­мети с техните собствени същности и качества не представляват интерес за науката и философията. Напротив, материалистическият сенсуализъм го заставя да признае единствено за външната дейс­твителност определяща роля в процеса на човешкото познание. Никакви сетивни обекти не биха били дадени на съзнанието ни и никакъв сетивен опит не би бил възможен, ако не съществуваше телесният свят. Макар и пречупен през субективната ни природа, получените от въздействието на външните тела сетивни идеи безс­порно говорят, че вън от нас съществува телесен свят. За матери­алната същност на заобикалящите ни неща можем със сигурност да твърдим, съдейки по простите идеи за първични качества, които изразяват протяжни характеристики.

Това безспорно не е последователно решение на сложната проблема за възможността на познанието на външния свят. Не само защото простите идеи за първични качества, винаги са дадени в контекст с тези за вторичните качества. Може ли да се отдели кръглата форма и структурата на ябълката от нейния цвят, вкус, мирис и т.н.? В този смисъл предметът, който ни е даден в опита, в никакъв случай не „прилича" напълно на предмета, който е предизвикал съставящите го сетивни качества. Тогава става твърде трудно, ако не и невъзможно, да се каже какъв е външният свят не само по отноше­ние на неговата най-дълбока природа, а и с оглед на непосредстве­ните му характеристики.

Сам Лок обаче не е склонен (дори пред риска за логическа непоследователност) да превърне човешкото познание в чисто су­бективно възприемане и съчетание на идеи. „Нашето познание е реално само дотолкова, доколкото нашите идеи се съобразяват с действителността на нещата...". Но не е важно какви са човешките фантазии — трябва да се цени само познанието на нещата. Само то прави ценни нашите разсъждения и дава предимство на познанието на един човек пред познанието на друг" (Опит върху човешкия разум).

Джон Лок е достатъчно проницателен мислител, за да не забележи теоретическите трудности не само в критикуваните от него, а и в своята собствена теория. „По какъв начин умът, който възприема само своите собствени идеи, ще знае, че те се съгласу­ват със самите неща?" — пита сам себе си знаменитият автор на „Опит върху човешкия разум". Този въпрос е най-трудният и по същество неразрешим от позициите на Локовата репрезентационистка гносеология. От тази позиция не може да се каже нещо повече от това, тъй като нашите идеи за субстанции не съдържат реалния строеж на нещата и „ние можем да си съставим само твърде малко общи достоверни сведения за тях...". И на познаващия ум не му остава нищо друго, освен да се примири с невъзможността от пълно съответствие между идеите и външните предмети, като запази правото си да съчетава сетивните обекти въз основа на своите собствени правила. Но ако това е така, тогава наистина няма начин да разграничим по истинност такива твърдения като „харпията не е кентавър"


Други реферати:
Баласово обобщаване като елемент на методологията на счетоводството
Предимства на SOS модела за възпитанието на децата
Годишен финансов отчет
Годишен финансов отчет
Предназначение (смисъл) на технологичната подготовка. Базисни подходи в технологичното обучение


Изтегли реферата



Предназначение (смисъл) на технологичната подготовка. Базисни подходи в технологичното обучение - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия