До Чикаго и назад

До Чикаго и назад

Алеко Константинов



Художествения свят на Алеко Константинов е духавно пространство на универсалните нравствени ценности. Силно е желанието му да пътува. Неговият благороден стремеж към незабравими преживявания го отвежда в Новия свят с надеждата, че надеждите му ще се превърнат в реалност. Дълбоко впечатлен от наблюденията си, писателят създава пътеписа “До Чикаго и назад”. В творбата както своето възхищение от природата и човешкия прогрес, така и разочараванията си от несъвъсщенствата в американското общество.

Към Новия свят са се устремили хора от различни народности и социални групи. Сред тях е човекът, българинът и европеецът Алеко. Вълнуващо за него е пътуването с парахода, който е представен като умален модел на света. Дори като Ноев ковчег отнасят туристите към спасителния бряг на богатия и спокоен живот. В подробното описание на пътя до Ню Йорк се долавя авторовият хумор породен от безсилието на човека пред природната стихия. Едновременно с това Алеко се удивлява на стремежа на хората да преодолеят трудностите със силата на духа си. Той се възхищава на безкрайната водна шир, където човекът и неговите твърдения са нищожни. Одухотворено присъствие на природата с нейната космичност се открива в описанието на океана, сред който корабът изглежда като нещастна лодка. Зрителните и слуховите картини са изградени с образни сравнения, епитети и засилена употреба на метафорични глаголи “зашушнат”, разкикотят”, “озъбят се”, “разпенят се”, ”пъшка”, “пращи”. Описанието представлява оригинален преход към Алековите наблюдения за живота в Новия свят, като създава етап нагласен за възприемане на съдържанието.

Освен от величието на природата българският турист е удивен от архитектурния и икономичния напредък на Ню Йорк. Още от парахода той наблюдава многобройните станции на кораби и железници. Сякаш “едно трескаво, бясно Вавилонско движение” е обхванало огромния американски град. Употребата библейския фразеологизъм е придизвикана от първите впечатления за непривлекателнто в новия свят. Картината на градския пейзаж се допълва от стотиците фабрични комини, чиито дим “ръси сажди по стрехите, по улиците и по дихателните органи на жадните янки”. Глалолът “стремят” одухотворява описанието и внушава поразяващите последствия от техните сътворения. Вниманието на пътешесвеника е привлечено от колосалния Бруклински мост, под чиито сводове се движат непрекъснато параходи и влакове. Той сравнява пълзящите по огромния му корпус хора с “микроскопични двуноги животинки”. Алеко е смаян от гиганските мащаби на внушителната гледка и от динамиката в живота на американците, които изглеждат като невзрачни пред своето научно-техническо творение. Пред него възниква въпросът за целта на бесния ритъм на осъществяването им, който ги лишава от човешки облик. Той се стреми да приобщи читателя към собствените си наблюдения, като скъси дистанцията в общуването чрез глаголните форми във второ лице единсвено число: “виждаш”, “поглеждаш”, “обърнеш се”. Синтактичният паралелизъм, епитетите, сравненията и контрастът придават неповторимост и оригиналност на описанието.

Още на пристанището преди да е стъпил да чужда земя, пътешественикът изпитва за първи път истинско разочарование от живота в Новия свят. Остава безкрайно учуден когато на митницата объркват неговата народност. С неподправен хумор Алеко споделя настроението си. Досмешава го, но го сваща и яд, като наблюдава как чиновникът се опитва да се сети за България. Той се чувства огорчен от проявите на властност, недобронамереност и неуважение. Убеждава се, че американците са хора с високо


Други реферати:
Пристанала на Ботев
Представата, която добиваме за Нено и Неновица от първа и втора глава
Поетичната молитва за бунт и свобода в Ботевата творба Моята молитва
Под Игото
Под игото-Иван Вазов


Изтегли реферата



Под игото-Иван Вазов - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия