До Чикаго и назад-Чикагското изложение

Чикагското изложение

Основната тема в пътеписа е “ние-другите”. Тя присъства и в представянето на Чикагското изложение, организирано във връзка с четиристотингодишния юбилей от откриването на Америка.

Всемирното изложение се превръща в модел на света от края на 19в., разкрива неговите контрасти. На Чикагското изложение се срещат различни типове култури, съизмерват се различни цивилизационни модели.

Странстването на българските туристи из Колумбовото изложение е своеобразно околосветско пътешествие на представителите на една млада държава, която след многовековна изолация се приобщава към големия свят.

Темата “ние-светът”, конкретизирана в творбата като “ние и Америка”, се изявява чрез различни съпоставки между отделни характерни черти на българското и американското социално устройство, на българските и обществени нрави, на българските и американските постижения в научно-техническото развитие. Съпоставките могат да се открият във всички пасажи на пътеписа, в които се представя пребиваването на разказвача в САЩ. За разлика от другите сравнения, при описанието на българския павилион паралелите не са изведени в текста, а са подсказани от начина на изграждане на тази част от творбата. Подредени хронологично, те изграждат въздействащ и запомнящ се образ на България, представен на изложението в Чикаго.

Местоположението и видът на първия посетен от тях български павилион символизира мястото в света на изостаналата в икономическото си развитие българска държава. Тя все още стои в сянката на Ориента. Затова и панаирното магазинче заема едно слабо осветено място, в близост до “увисналото” турско знаме. Пътеписецът посочва, че не е могъл да разгледа всички павилиони. Активният отказ от разглеждане и от описание на голяма част от павилионите добива важно смислово значение, тъй като българският павилион е представен твърде подробно от различни гледни точки. Значението на неговото подробно описание се подсказва и от заглавието на пътеписа. Разказвачът е българин и началната точка на пътуването му е София, а крайната – Чикаго. Там, в Чикаго той се среща с един образ на страната, от която е тръгнал, а самият образ е изграден до голяма степен от “нашия софийски гражданин господин Айвазиян” и от Ганьо Сомов.

Над павилиона се намира надписът “Български рядкости” (“Bulgarian curiosities”). Самият надпис подготвя за среща с нещо, което е рядкост за развита в икономическо отношение страна, като САЩ. Предразполага за досег с нещо, което е българско и поради това е чудатост за напредналите народи. Алеко Константинов обръща внимание на българския павилион и добросъвестно изброява какво е видял там. Нито една иронична дума не съпровожда това описание, но така назованите предмети, съчетани с видимия стремеж към педантичност и изчерпателност, сами пораждат иронични значения и този път не от най – веселите. Пък и българският павилион е сред чудесата на тогавашната техника, към която Алеко Константинов се отнася със смесени чувства, едно от които е безспорно уважението.

Впечатленият разказвач сякаш описва част от родната земя – стъклени шкафове с витрини, с розово масло и други – пълни с бутилки с някакви течности: “нашите славни вина и ракии”. Дюкянчето ни е неугледно и мизерно, защото нямаме индустрия и се представяме само със занаятчийски изделия, а това едва ли удовлетворява патриотът Алеко, който е болезнено чувствителен към всичко, свързано с България.

Първият план на изобразената в “турско – мавритански стил барака” предлага среща с една от националните носии и с предмети на бита. Подобни битови предмети се намират по страничните витрини: “...разположено е всичко, което Айвазян е могъл да купи с течение на няколко години.” Очевидно е, че българският павилион представя България като твърде изостанала страна; при това той рязко контрастира на великолепния външен вид на други павилиони. Това подсказва невъзможността за равнопоставеност между изложеното от България и другите страни.

Присъствието на България на изложението се означава с една емблема на Ориента – розовото масло, а господин Шопов (уредник на павилиона) обяснява, че Родината ни се нарича земен рай. Панаирният образ на България се раздвоява между мита за земята рай и факта, че отечеството ни е неизвестно по света.


Други реферати:
В приказния свят на мечтите
Майце си-Христо Ботев-анализ
Сън за щастие
Герои и богове в Илиада
Българският език


Изтегли реферата



Българският език - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия