Доклад за височинната болест

Проявление на височинната болест в планински върхове над 8000 метра височина”







Алпинизмът е страст, от която няма лек...“

Дойчин Василев



Има неписано правило в алпинизма, че над 8000 м всеки алпинист сам си решава. Даже ръководителят няма право да се меси, защото може да влоши положението. От липсата на кислород хората стават лесно избухливи на тази височина.“ В планината умираш като човек, казват алпинистите. Височинният алпинизъм си е наука за концентрация на психическите, физическите и организационните възможности на човека в условията на стрес, битови лишения и кислороден глад. Успяват и оцеляват само най-добрите... или тези, които се откажат навреме. Ерик Шиптън определя алпиниста на голяма височина като “болен, който се изкачва в състояние на бълнуване”. В предвид на това, че при кислороден глад разсъдъкът силно се променя е основателно твърдението на алпинистите, че над 8000 м. всеки е сам за себе си. Медици планират да се качат до смъртната зона на Еверест, над 8000 метра, за да вземат пулса на смъртта. Това е първият опит да се наблюдава ефектът на липсата на кислород на височина, на която тялото се мъчи и често не издържа. На 8848-метровия връх медиците многократно ще измерват кръвното си налягане и ще извършат експерименти за да разберат какъв е точния ефект върху тялото от височинната болест.
Експедицията цели да наблюдава в детайл ефекта на липсата на достатъчно кислород, както и да сравни генетиката на шерпите и други местни населения, които живеят на няколко хиляди метра над морското равнище, за да установят кои гени подобряват шансовете ни за оцеляване на височина.

Ако някой се качи на Еверест без да се аклиматизира, следва загуба на съзнание и неминуема смърт. Аклиматизация ни позволява да оцелеем дори най-неблагоприятните условия, но това е все още недоразбран процес. Целта ни е да изследваме организма на ръба на оцеляване.” Много алпинисти са имали късмета да се изкачат до най-високата точка на Земята, но малцина след това успяват да разкажат за усещането на сетивата там горе на 8848 метра височина, как тялото ти реагира на голямото натоварване и т.н. Именно това разказва Борислав Димитров-алпинист повече от 20 години. Участвал е в повече от 12 експедиции в Хималаите. „Eверест е особен връх - не най-трудният за изкачване, но най-престижният. Eверест е и много красив връх. На картичка. Когато си там, емоциите се сменят. Мечта на всеки алпинист е да го покори, особено когато е млад и когато кръвта му е гореща. След време разбираш, че в изкачването на осемхилядниците няма нищо романтично. Ако оцеляваш, то това е по волята на природата и благодарение на шерпите. Красотата на природата няма значение, защото мястото ти изобщо не е там и всичко около теб постоянно ти го припомня.

Първо започва да те убива въздухът. Човекът е създаден да живее в ниското. Над 5300 метра височина организмът върви към смърт - колкото по-високо, толкова по-


Други реферати:
Структура на операционна система
Структури от данни
Същност и функции на човешкия език
Семиотичен анализ на любовна монета
Психолингвистика


Изтегли реферата



Психолингвистика - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия