Драматичните преображения на един трагичен образ (Димитър Димов-Тютюн)

Димитър Димов – „Тютюн”

Драматичните преображения на един трагичен образ


Европейски по дух творец, Димитър Димов създава в творчеството си запомнящи се женски образи, в които търси и вижда не толкова национални черти, колкото универсални, трайни човешки драми. Един от тези образи е Ирина от романа „Тютюн”. Тя преминава през редица житейски изпитания, търпи драматични духовни преображения, обгорена от пламъците на своите чувства и разбирания и сама слага край на живота си – неразбрана и неподкрепена от никого. От нравствено чистото, със здрави разбирания и светли копнежи момиче, родено в малък провинциален град, тя се превръща в огорчен и отвратен от живота човек с разклатени нравствени ценности, който обаче запазва докрай нещо особено важно – достойнството сама да прави своя избор.

Желанието й да надскочи еснафския и ограничен свят, в който живее и мечтите й за друг, по-различен – оттласкват Ирина от патриархалния модел, в който израства. И все пак в семейството й има нещо, което го разграничава и издига под останалите: баща й – Чакъра, прилича „по-скоро на висш полицейски чиновник, отколкото на провинциален стражар”; майката е будна жена; спестените им пари няма да отидат за чеиз, а за следване на дъщеря им в Македонския факултет. Самата Ирина е по-различна от другите в малкия град: превъзхожда простите и грубовати девойки-съседки, срамува се от родинството с бедния си братовчед Динко, но същевременно съзнава нищожеството на богаташките синове и високомерието на дъщерите от интелигентските семейства. Тя е по своему горда, честолюбива, ранима. Живее с жажда за друг, по-изискан живот, в който няма да среща „тълпа от гамени, която мирише на чесън и плюе люспи от семки”. Пред Борис споделя, че смята първо да учи, а после да се омъжва. Понякога въображението й вечер „скита из чудни задморски страни”, където мисли да работи. Влече я непознатото, новото. Но тази жажда я отвежда към Борис и неговият свят и я осъжда на трагични „модификации”.

Любовта й към Борис я изтръгва от здравите патриархални устои на малкия град. Тя оценява качествата, разбира амбициите му – неговата безумна драма. Обича го такъв, какъвто е – даже след унижението, което изживява. Успява да запази в себе си корените на здрави морални устои, на възпитание, в което позира силата на изпитани нравствени ценности. Наранената си гордост спасява с учене, решава да се отдаде на научна работа, привлича я „тихата радост на труда”. Макар, че Борис й липсва, тя намира свои нравствени устои и вижда свой път в живота. Отвращава я предложението на Бимби, защото „здравият й инстинкт за почтеност” не й позволява дори да мисли, че може да бъде „екзотичната роза” в компанията на мъже…

Любовта й към Борис обаче се оказва по - силна и затова срещата й с него в София е същност начало на един съвсем друг път, през който ще премине животът й; път, изпълнен с драматични духовни преображения и трагичен финал. За нея „истинският, действителния живот идваше само от Борис”. Главно чрез обичта си към него тя се вижда осъществена. И именно, защото го обича, Ирина навлиза в неговия свят, макар да вижда, че златната му треска го води към гибел. Този свят я промени и вътрешно, и външно. Тя разбира, че всъщност обикновените хора работят за единиците; все повече я привличат луксът и скъпият живот, връщанията й в родния град стават все по-редки. Тя е разсеяна, отегчена, бърза обратно… Все повече изтънява нишката, която я води към чистия извор… Даже баща й забелязва, че „нещо свенливо и мило” е изчезнало завинаги от израза на лицето й. изискванията на новата среда я кара да се примири, че


Други реферати:
Аутсорсинг, инсорсинг и съвременни аут-подходи в банките
Базалски комитет за банков надзор
Банки. Въведение във финансите
Банки
Водите на България като стратегически ресурс


Изтегли реферата



Водите на България като стратегически ресурс - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия