ДРАЗНИМОСТ ПРИ ЖИВОТНИТЕ. НЕРВНА СИСТЕМА

ДРАЗНИМОСТ ПРИ ЖИВОТНИТЕ. НЕРВНА СИСТЕМА

Дразнимост. Дразнимостта е основно свойство на живите организми. Това е способността на всеки организъм да въз­приема промените от околната среда и от вътрешните органи и да реагира. Благода­рение на дразнимостта организмите се приспособяват към промените в средата, като реагират на различни външни дразни­тели - химични и физични. За да може организмът на многоклетъчните животни да функционира като единно цяло, е необходи­мо да притежава механизъм (система), който да контролира и обединява клетки­те, тъканите, органите и системите. Такива функции изпълнява нервната система.

Устройство и функции на нервна­та система.

Нервната система е изграде­на от нервни клетки със специфично устройство. Нервните клетки (неврони) имат тяло с ядро и цитоплазма. Тялото има израстъци с различна дължина . Един от израс­тъците е значително по-дълъг (аксон), а другите са къси и разклонени (дендрити). Късите израстъци приемат сигнали (дразнения), постъпващи от външната среда или от друга нервна клетка. Дългият израстък е приспособен да предава сигналите на съседна клетка. Дългите израстъци се обединяват в снопчета и образуват нервни влакна. Телата на нервните клетки и късите им израстъци често се групират в обща нервна маса и образуват възли - ганглии. Струпването на голямо количество ганглии в предната част на тялото води до формиране на мо­зък при по-висшите животни.

Основните функции на нервната система са две:

1. Осигурява връзката между организма и средата, в която живее. Тя приема дразненията, обработва информацията и подава сигнал ("заповед") за реагиране. Например при убождане или докосване до горещ предмет нервната система подава сигнал за отдръпване.

2. Свързва се с всички други систе­ми, ръководи дейността им, контролира ги и осигурява съвместната им дейност.

С развитието на различните групи животни устройството на нервната сис­тема се усложнява. Едноклетъчните жи­вотни нямат нервна система, но притежават свойството дразнимост. Това може да се демонстрира с чехълчета. На предметно стъкло се капват две капки вода, съдържащи чехълчета. Капките се свързват с водно мостче и в едната се добавя сол. След време чехълчетата от соления разтвор преминават в безсолния. Ако при друг опит едната капка се загрее или охлади, чехълчетата се придвижват към водата с нормална темпе­ратура. Тези опити доказват свойството дразнимост на едноклетъчните животни и илюстрират ответната им реакция - движение.