Духовният портрет на българина в Под игото


ДУХОВНИЯТ ПОРТРЕТ НА БЪЛГАРИНА В РОМАНА “ПОД ИГОТО”


В съзнанието на българина историческата епоха, известна като Възраждане, се отъждествява с национална пробуда. То се предхожда от знаменателни години, през които според Марин Дринов “ след смъртта на робството народът ни започва да възкръсва за нов живот, като по този начин е възкресил и забравеното си минало, възродил за нов живот своята книжнина, култура и свободолюбив дух”. Петко Рачов Славейков пък смята, че предосвобожденското време възражда у българина “чувства за народна самобитност”, които той проявява в общата борба срещу робството.

Иван Вазов пише първият български роман “Под игото” през 1875-1876 година, когато е в Одеса. Духът му, който лети към него, го кара да осмисли нейната историческа съдба. Носталгичният спомен към него е като път, белязан от знаменателните дела на будителите и израстване на съзнанието на цял един народ. При това - с общите му национални характеристики, но и с яркия индивидуализъм, който носят различни представители от него. В резултат на това се ражда духовен портрет на българина, черти от който носи всеки един от нас. Личностната проекция в романа идеално се вписва в процесите, което текат в едно знаменателно десетилетие – 70-80-те години на ХIХ век, което променя историята на България.

Вазовият роман “Под игото” е картина на робството и събуждането на идеалите за свобода в Бяла Черква. Градът се превръща в обобщение на България: “Такива бяха всички...” малки провинциални градове, според писателя. Когато там пристига Краличът обаче, нещата започват бавно, но необратимо да се променят, напълно в духа на подготовката за борба, която обхваща цялата страна.

В Априлското въстание Вазов открива една същностна народна черта – способността на националния дух да се консолидира и задвижва в кратки мигове на историческо изпитание, предшествани от дълго историческо бездействие. Основната теза е, че българският народ е узрял за свободата си, защото е станал духовноединна етническа общност. Тя е израз на Вазовото идеологическо намерение да внуши на читателите, че Освобождението 1878 година е закономерен, а не случаен акт, резултат от общия патриотичен подем. Така в “Под игото” Вазов търси великото в националния характер не в неговите върхови постижения, както е в “Епопея на забравените, а в постигането на национално единство.

Сюжетът на творбата се определя от същността на описваното историческото събитие. В този смисъл романът е разказ за превръщането на мирния българин в бунтовник. Като описва подготовката на всенародната битка срещу поробителя, Вазов реализира личностната проекция на българина върху фона на разделното време, описано в романа. Авторът поставя героите си в различна ситуация – в нея новото, авантюрното и бунтовническо навлиза в улегналото и сиво, сякаш регламентирано, робско пространство – и я


Други реферати:
Априлското въстание
България и 2 Световна война 1939-1945
Златен век
Митология на предхристиянството
Падане на България под Османска власт


Изтегли реферата



Падане на България под Османска власт - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия