Движение за новобългарска просвета и култура през 15 - 17 век

Движение за новобългарска просвета ( и култура )

През 15-17 век българите са мишени както от независима държава, така и от автокефална църква. Единствените просветни центрове, включително и през 18-ти век, са манастирите и килийните училища. Килийното училище е средновековно по своя характер (подчинено е на църквата). Преподавателите са само духовни лица; няма курсове, класове, учебници. Единствените учебни помагала, които се ползват за целите на образователния процес са църковните книги (Библията, Апостод Часослов). Получават се само най-основни знания – четене и писане на църковославянски език ( и понякога пеене, но това е по-рядко срещано). Въпреки всичко това, тези училища са разпространени из цялата страна – около 100. Но съществуват и по-развити училища ( в някои по-големи манастири ). С напредването на възродителните процеси, формиращата се буржоазия изпитва все по-голяма необходимост от светски знания. От това следва и повишаването на светския интерес към създаването на общо образователни училища. От края на 18-ти и началото на 19-ти век възникват светските новобългарски училища. По-сериозен принос към темата имат историците – Боян Пенев, Михаил Арнаудов, Н. Генчев, Р. Радкова, Ангел Димитров. Изворите са много и разнообразни. Сред българските такива са : запазените учебници и учебни помагала, периодичният печат на Възраждането. Сред чуждите извори място намират двата реформени акта : Хатишериф (1839г.) и Хатихумаюн(1856г.), френски, руски, английски документи,показващи намесата на великите сили. От края на 18-ти век по-заможни българи пращат децата си в гръцките (светски) “академии” . Не само в самата Гърция, но така също и в Цариград и Букурещ се появяват първите светски училища – “гръцки училища”, или както Ангел Димитров по-късно ги нарича – български училища по гръцки образец, тъй като материалната страна на училищата се появяват в Котел, Сливен, Арбанаси и др. Стават “разсадници” на новата светска култура. Има сериозна опасност от загуба на националното самосъзнание, тъй като в тези училища преподавателите са гърци, преподава се на гръцки език и по гръцки учебници. Поради тази опасност се преминава към елино-българското училище. Те са също по гръцки език, преподава се по гръцки книги, но преподавателите са българи (елинисти). Първото такова училище е основано през 1815г. от Емануил Васкидович в Свищов. По-късно там преподавал и Христаки Селимински, през 1826г. – в Карлово и на много други места. Елино-българските училища отбелязали прехода от старото килийно училище към новобългарската просвета. Те били първите центрове, осъществили връзката на българите с гръцката и европейска образованост. Техни възпитаници станали най-големите радетели за модернизацията на образованието и културата. Те наложили наи-съвременните педагогически модели, превърнали се в творци на новобългарския език, будители на националното самочувствие на българина, борци за църковна независимост и политическо самоопределение. През 20-те и 30-те години на 19-ти век започнали да възникват и да се развиват общоградски български училища, които давали светско образование. Такива били училищата в Русе, Пловдив, Видин, Търново и на много дръги места, в които се наложили новите тенденции в образованието. Към този етап в развитието на образованието в България наи-ярко се открояват две фигури – Петър Берон и Васил Априлов.


Други реферати:
България при цар Петър
Космологичните представи на Древен Китай. Единство на ,,ин” и ,,ян”
Априлско въстание
Аутодафе-церемония
Критицизмът на Имануел Кант


Изтегли реферата



Критицизмът на Имануел Кант - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия