Една българка

Анализ на разказа “ Една българка” от Иван Вазов


Увод: Творчеството на Иван Вазов е извор на родолюбие за всеки българин. В своите произведения той разкрива прекрасни образи на българското-родният език като свещен в “Българският език”, родната земя като рай в “Отечество любезно”, подвига на героите като достойни синове на българския народ в “Опълченците на Шипка” и повестта “Немили недраги”. Творецът утвърждава като най-висша добродетел за всеки българин-родолюбието.

В разказа “Една българка” авторът разкрива образа на една истинска християнка и българка. Във време на насилие и робски страх тя не се поколебава да върви по пътя на доброто.

Теза: Основният конфликт в разказа “ Една българка е сблъсъка между страха на роби и чувството за християнска принадлежност и родова свързаност на човека. Вазов противопоставя прекрасното, сияещо с ореола на светостта лице на българката, изпълняваща своя християнски и родов дълг на разкривените грозни лица на хората , чиито сърца са сковани от страха за собствения живот.

В разказа авторът проследява как една обикновена жена от народа преодолява редуващите се все по-страшни изпитания по пътя и към доброто. В експозицията Вазов обозначава конкретното време с историческата дата 20 май 1876 година. Той дава кратко сведение за разгрома на Ботевата чета. В края на разказа отново се връща към историческото събитие и представя разправата на турските потери с тринадесет бунтовници на брега на Искър. Така повествованието е обградено в рамката на исторически факти. Авторът изгражда внушение на правдоподобност и постига изключителна сила на въздействие . Още с първите редове на творбата Вазов ни запознава с една от най-тъмните страни на робството – за насаждания , сковаващ душите страх. При вида на турските конни заптиета събраните на брега на Искъра жени се разбягват. Турците се нахвърлят с обидни ругатни върху тях. Безропотното покорство но жените е унизително, но и неизбежно пред ударите на камшика. Още в самото начало, противопоставена на робския страх е запознанството ни с баба Илийца. Тя върви право към заптиетата и дръзва да ги моли, да я вземат в ладията. Пренебрегнала страха от камшика, а може би и смъртната заплаха, тя застава с болното си внуче на ръце пред агата. Върху нея се посипват обидни , груби думи , но тя ги преглъща , защото има мисия.

Авторът въвежда и портретната характеристика, която допълва представата изградена от речта. Акцентът е поставен върху житейската зрялост : “ тя беше жена около шейсет годишна……. висока , кокалеста , мъжка на вид . На ръце държеше едно дете в скъсано чердже . “ Селянката добре познава слабостите на господарите си . Думите и звучат невинно,


Други реферати:
Обща схема на хранителната система на дизеловите двигатели
Графичен дизайн
Аналитичен преглед на медия
Детското страдание днес
Младото поколение


Изтегли реферата



Младото поколение - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия