Една невъзможна любов по време на война

ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА

Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта „Крадецът на праскови”. Въпре­ки че Емилиян Станев ясно очертава контури­те на драматични исторически събития, Пър­вата и Втората световна война, повествователното действие има своя посока на художест­вено развитие. Противоречията и жестокостта на времето, както и нещастната съдба на две военни поколения обикновени българи, са в центъра на изображението. Онова, което по­корява в повествованието, е разказът за една мечтана, съдбовна и невъзможна любов. В те­зи непосилни времена, когато хората са при­нудени да мислят единствено за собственото си оцеляване, а желанията, стремежите и меч­тите им са принизени; когато смъртта дебне отвсякъде и глад, разруха и омраза покоряват света, най-неуместно изглеждат обичта и ду­ховното единение между хората и мисълта за любов. Историята покорява още по-силно, за­щото носи притегателния магнетизъм на онази чиста, истинска, внезапна и изпепеляваща лю­бов, която връща вярата в живота и носи сми­съл на съществуването.

Действието в повестта се развива по време на Първата световна война. Тя носи глад, смърт, разруха и омраза. Но точно тогава се ражда любовта между Лиза и Иво, когато е невъзможно те да се отдадат на обичта си и да намерят щастието, което им се полага.

В неподходящото време внезапно пламва лю­бовта между Елисавета - жената на военния комендант, и сърбина военнопленник Иво Обретенович. Това е любов абсурдна и не­мислима. Нито времето, нито обстановката, ни­то социалното положение на двамата герои са подходящи за тяхната любов. Но внезапно блик­налото чувство не се подчинява на бушува­щата война, на политически или идеологичес­ки ограничения, на битовите порядки. Тя пленява сърцата и душите на двамата, откъсва ги от реалността и ги потапя в един прекрасен и мечтан свят, свят на духовна радост и пълнота на възприятията. Любовта преобразява техния живот, защото събужда надеждата за бъдеще­то и увереността, че животът заслужава да бъ­де обичан.

За Елисавета любовта е съдба. Като че цял живот тя е очаквала и се е надявала на това чудо. Жена от видно, но обедняло семейство, тя запазва сантиментализма и романтиката на преживяванията през дългите скучни и едно­образни години на семейния си живот с по-възрастния военен. Бракът й не е резултат на любов и разбирателство, а по-скоро - на спаз­ване на обществения морал и на суетността да принадлежи към видното общество на гра­да. Героинята рязко се откроява на фона на ужасяващата картина на войната. Тя жадува за всичко онова, което войната е разрушила - за любов, щастие и духов­на свобода, които не намира в живота. Трагедията й се засилва от факта, че е бездетна, бракът й е по разум, а съпру­гът й е комендантът на града, когото никой не обича. Оттук идва вътрешна­та й неудовлетвореност. Тя е изпълне­на с милосърдие: „Защо да не бъдем малко по-човечни?” Тези думи са искрен зов за доброта и милосърдие, но грубият й съп­руг отвръща иронично: „Я остави тия даскалски приказки!”. Този диалог е красноречиво доказателство за жестокото разминаване на духовния свят между двамата съпрузи. Образът на полковника е пълна противоположност на Елисавета. Той е символ на грубата военщина и носи всичките недъзи на съсло­вието си.

Емилиян Станев майсторски внушава идеята, че подобни личности отвраща­ват със своята студенина, педантичност и враждебност както към обикновените бойници, така и към нещастни­те пленници, които нарича „роби”. Именно безчовечността му е една от причините да се роди „невъзможната лю­бов”.

Ето защо запознанството на Елисаве­та със сръбския военнопленник я поразя­ва така силно. Любовта между двамата влиза в противоречие с обстоятелст­вата, които й придават особен, съдбо­вен характер, правят я невъзможна. Иво Обретенович е олицетворение на жер­твите на войната, макар че е враг на България по жестоките закони на война­та. В момента на срещата им обаче жи­вотът му е разбит именно поради вой­ната. Умело авторът рисува очарова­телния му външен вид, въпреки следите от пленничеството: „...мургав... хубав... мъж... къдравите... смолисточерни коси... го­леми очи... тънки дълги пръсти на артист”.


Други реферати:
Медиите и информационната прозрачност
Медийна и ПР грамотност
Масовите комуникации и медийните манипулации
Новият медиен и ПР потребител-ПР специалисти-променени медии-нови потребители
Обективното отразяване като механизъм на защита


Изтегли реферата



Обективното отразяване като механизъм на защита - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия