Една традиционна и различна литературна история на възраждането

родно място на три генерации в българската литература, представени от Чинтулов, Друмев и Ботев, но най-широко е разгледано новото, вече в точния смисъл на думата литературно поколение, намерило себеизраз в Одеския литературен кръжок. Умело е приложена поколенческата теория, за да се изтъкне важен момент в развитието - появата на модерно съзнание за литературно творчество.

Очеркът за Московската българска дружина също е много съдържателен. Проницателно са разнищени идейните противоречия между участниците и разривът между тях (Каравелов - Жинзифов) и много добре е уловена необходимостта от контакт с други места, където работят млади представители на българската интелигенция (диалогът Жинзифов - В. Д. Стоянов). От средата на 60-те години обаче Москва престава да бъде средище за културна и литературна дейност на българите (Р. Жинзифов и Н. Бончев предпочитат да публикуват в Румъния), факт, пренебрегнат от обобщаващото заглавие “Москва - център на българската интелигенция през 60-70-те години” (т. 2, с. 10).

В тази централна като обем и съдържание част от историческия разказ (повече от 500 страници) е проследено в обособени текстове създаването на новобългарската поезия, на белетристиката, на драмата и театъра; разгледана е преводната литература и нейната функции, побългаряването. Като отделен проблем се разисква еволюцията на литературния вкус; социологическият аспект на възприемането и характерът на читателската аудитория са разгледани във връзка с нарастването на културните дружества и читалищата. Тук намират място като самостоятелни значещи явления и прояви на публичността, които обикновено са слабо застъпени в литературната история: предговорът във възрожденската книга; пресата и ролята й в литературния и културния живот; опити за специализирани литературни издания, книгопечатането. Откроен е проблемът за народната (низовата) литература. От социологическите аспекти нов момент е и вниманието към институцията на спомоществователството.

Заедно с всичко посочено не е изоставен и традиционният интерес към личността на твореца. Персоналните очерци са пръснати помежду мрежата от социални връзки на литературата общо взето в хронологичен ред, но понякога и външно тематично (Раковски се оказва на разстояние пред Неофит Бозвели, което противоречи на хронологията). Тези текстове са написани с ерудиция и литературоведска вещина - винаги с внимание към живота, личността и творчеството на писателя и същевременно разнообразно, според фактите, с които разполага историкът и спецификата на обекта (за портрета на И. Блъсков широко са използвани мемоарите му; драматургът Войников е оценен от позицията на рецепиента - читател и зрител). С нови акценти и нови стойности изпъква делото на Н. Геров, Н. Козлев, Д. Войников. Нови фигури, за чието присъствие във възрожденската литература заслуга има Д. Леков, са Тодор Пеев и В. Д. Стоянов. Ярък и плътен е образът на Д. Чинтулов. Подробно, с внимание към жанровото многообразие, е представена голямата творческа личност на П. Р. Славейков, изпълваща съществена част от литературния период. Като всеобемаща фигура се откроява и В. Друмев, чиято белетристика го свързва с различни литературни времена. Не мога да не спомена оригиналните моменти в интерпретацията на популярни и често коментирани възрожденски творби - поемата на П. Р. Славейков “Изворът на Белоногата” или драмата “Иванко” от В. Друмев..

Можем да се запитаме дали този литературен период не е твърде голям по обхват, дали 60-те години не се отличават със съществени нови моменти (много от тях са посочени в хода на изследването) или дали календарните десетилетия не се разминават с литературните граници; но мисля, че предложената периодизация има своите предимства и едно от тях е ярко очертаният образ на младата българска литература, откроен в пълнота и цялост.

Естестено е да имаме и несъгласия с някои конкретни становища и интерпретации. За мен недостатъчно убедителна е постановката на въпроса: за природата на т.нар. даскалска поезия и оценката на т.нар. руско влияние. ”Даскалска поезия” е термин охотно употребяван, без да е уточнено какво назовава. Разбира се, както внушава авторът, тя е историческо явление и не трябва да се свежда до ниско литературно качество. Но едва ли е етап в развитието на поезията ни (вж. т. 1, с. 248), независимо че първите стихотворци Д. Попски, Г. Пешаков, Неофит Бозвели и др. следват същите норми на предмодерната теория на поезията. Явлението възниква и съществува във връзка с училищното обучение по словесност като практическо приложение на теоретичните правила в “пиитиката”; затова продължава да живее паралелно с изявите на модерната поезия - до пълното обновяване на преподаването по литература.

Проблемът за руското влияние е сложен, свързан е с хронологията и интензитета на други външни въздействия, с баланса между тях и общата им основа (модернизацията и европеизацията), да не говорим за идеологическата и политическата му натовареност. Мисля, че значението на Русия, на руската култура и руската литература през Българското възраждане е изведено неправомерно на
Други реферати:
Адаптация, разстройства при стрес и модели за справяне в общата практика
Адаптация, разстройства при стрес и модели за справяне в общата практика
Аз-концепцията
Анализ на резултатите от психологическо изследване
Аналитична психология (Карл Густав Юнг )


Изтегли реферата



Аналитична психология (Карл Густав Юнг ) - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия