Епопея на забравените

“ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ” – АПОТЕОЗ НА МАСОВИЯ НАРОДЕН ГЕРОИЗЪМ

“Литературата, която е изражение на чувствата, геният на индивидуалността на един народ, е самата гаранция, която може да го заварди от сливането с друг елемент и от унищожение.” /ИВАН ВАЗОВ/


Иван Вазов създава цикъла “Епопея на забравените” през годините 1881-1884. това е най-плодотворният период в неговото творчество. Доживял дългоочакваната свобода, станал свидетел на нечувания по своята колосалност подем и възторг на народа по време на национално-освободителните борби, той е безкрайно разочарован от събитията и явленията следосвобожденска България.

Опиянението от свободата много бързо отстъпва място на бошуващите страсти в политическия живот на новосвормиралата се държава. Възрожденските идеали бързо са забравени, гробовете на хилядите знайни и незнайни синове на родината, паднали геройски за нейната свобода, са покрити със забвение. Умовете и сърцата на българите са обсебени от практицизъм. Новосформиращата се буржоазна класа се стреми към бързо натрупване на капитали, без оглед на средствата, с които постига това. Празното политиканство, политичесите гонения, всеобщото преклонение пред “жълтия метал” се превръщат в нравствен императив на Новото време, който обезмисля героизма на свидните жертви, измили с кръвта си позора от робството.

Вазов е не само деен участникна събитията на своето време, техен летопосец, той е съдник на епохата си. Истински покрусен от псевдоидеалите на новия век, той ще се върне в недавното минало – героично и славно, за да почерпи сили от него за “практический” век.

Един от изследвачите на Вазовото творчество, Милена Цаневам пише: “Епопея на забравените”е родена от цялата идейно-емоционална атмосфера на Вазовия живот, от неговите спомени и неговото настояще, от неговите възторзи и неговите разочарования, от трагичния сблъсък в душата му на две различни епохи”.

Както признава пред своя приятел професор Иван Шишманов, идеята за “Епопеята” ще му даде Захари Стоянов. “Записки по българските въстания”, възторгът му от стиховете на шведския поет Рунеберг и от “Легенда на вековете” на Юго ще се превърнат в истински творчески подтик за страдащата душа на поета. Но истинската причина за написването на тези дванадесет стихотворения е болезненото за Вазов несъответствие между очакванията му за една Нова България и реалността. Без да бяга от тази реалност, на нейните низки страсти и идеи, поетът противопоставя светостта на идела за свобода. През 1882 година, по повод 3 март, той пише: “Възпоменанието на великото никога не е безследствено. Прочее, добре е да се позамислим над недалечното минало. Може би в него да намерим нови светлини за нечий помрачен ум; може би из смътните спомени на една страшна и славна епоха да извлечем нещо, което да ни науми за някаква забравена личност...”

В “Епопеята” централно място Вазов отрежда на въпроса за ролята на личността и нейния принос в хода на историята. Десет от дванедесетте стихотворения носят имената на велики личности от времето на Българското възраждане. Цикълът започва с


Други реферати:
Падане на България под Византийска власт
Рак на маточната шийка
Възникване на третата българска държава 1878-1879
Рак на щитовидната жлеза
Любен Каравелов-дейност до създаването на БРЦК


Изтегли реферата



Любен Каравелов-дейност до създаването на БРЦК - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия