Есе за процес-Пубертетът и излизането от него

„Пубертетът и излизането от него”

Есе за процес


Още в малките класове по предмета „Човекът и природата”, после в гимназията в часовете по Биология или дори най-елементарно – от интернет всички ние сме чували за пубертетът. Пубертет най-общо се нарича фазата от развитието на човека, при която детето преминава във възрастен индивид или с други думи, това е процес, който продължава години и е свързан с редица промени. Спорен е въпросът кога точно започва и кога свършва пубертетът, според едни учени, край на пубертета се слага с половото съзряване, а други смятат, че краят е тогава, когато момичето и момчето се оформят полово, но също така и психически. Много важна характеристика на пубертета е, че той се развива различно при момичетата и момчетата. Вариациите при малките дами са от 9 до 15 години, докато при младежите са от 11 до 17, но все пак продължителността на пубертета е строго индивидуална.

Освен първичните полови белези, които всъщност отличават двата пола, заради репродуктивните органи, по време на пубертета се появяват и т.нар. вторични полови белези. Наблюдаваме, че тялото ни се променя, ръсът също, гласовете мотират и постепенно тялото ни започва да изглежда като на голям човек. Това обаче са видимите неща. Аз виждам, че вече имам брада, виждам, че такава започват да имат и моите приятели и съученици, наблюдаваме видимата промяна и в момичетата, но зад всичко, което виждаме на пръв поглед с очите си има нещо друго, скрито за видимия свят. Това е душата на човек.

Много от младежите остават неразбрани от родителите и приятелите си по време на пубертета. Лично аз мога да кажа, че съм минал през това и точно този етап е много труден. В един момент просто не знаеш нито на кого да вярваш, на теб никой не ти вярва, говориш за нещо, но никой не разбира правилния смисъл на думите ти, дори за части от секундата губиш желание за живот и не виждаш смисъл дори в себе си. Но след като това премине, гледаш по трезво на нещата, опитваш се да обясниш думите си, започваш да се връщаш към радостните моменти, ставаш по-зрял човек, започваш да вземаш решения, но и да ги осмиляш. Придобиваш опит, за да станеш по-отговорна личност – така бих характеризирал до някаква степен пубертета, всеки трябва да премине през този период за да обърне повече внимание на живота, да натрупа знания, освен за свото емоционално и физическо израстване, но и за това на хората около него. Опитваш се да влезеш в положението на другия човек, да се приемеш неговото мнение и да го уважаваш, независимо дали го мислиш за правилно или не.

Пубертетът е много важна фаза в човешкия живот, защото освен физическата метаморфоза, психиката също се променя. И точно в този период родителите трябва да са по-внимателни към децата си, които вече имат статута на младежи. Независимо дали са разведени или разделени, дали са заедно или имат и друг човек до себе си, подкрепата на родителите трябва да бъде толерантна и изпълнена с разбиране. Подкрепата на един родител в такъв момент е много важна и до голяма степен точно тук се формират и бъдещите взаимоотношения на малките с големите. Например, ако видя, че моите родители са ме подкрепили, били зад мен плътно, зад решенията и постъпките ми, давали са ми съвети по начин по който да ги приема, после тези отношения по между ни ще се запазят. Ще искам отново да споделя, нещо , което ми тежи, ще ги зарадвам с нещо, което мен ме радва, ще има диалог между нас, доверие и обич, не само през двете години на пубертета, а за цялл живот. Докато ако не срещнеш това разбиране, скандалите са на дневен ред и за най-дребните неща, всичко изведнъж рухва и после не може да се залепи отново. Съществува уважение, но нищо повече! Същото е и с приятелите, така големи приятелства, могат да прекъснат за цял живот, но могат и да устоят на промените. Няма нищо по-важно от това в трудни моменти да не си сам, да има някой, който те разбира и мисли за теб, дори това да е само един единствен човек. Трудно е , когато едно момченце става вече мъж и едно малко момиченце жена, но освен с трудностите, това и едно от най-хубавите метаморфози в живота.

Дали ще бъдем антипатично настроени към света или хиперактивни по време на съзряването си зависи единствено от нас и нашите чувства. Бихме били щастливи, ако по пътя на узряването си вървим с хора, които обичаме и които ни обичат! Ако пък се чувстваме неразбрани, надеждата да срещнем, човека който ни приема такива каквито сме и ни харесва, ще ни дава сили да вървим напред!



Други реферати:
Валенсия - райска градина в Средиземноморието
Дипломатическите отношения между Франция и Македония - на френски език
Забележителностите на България
Конструкции Под+Акузатив със значение за време в сръбския език
Курсова по английски език - Microsoft


Изтегли реферата



Курсова по английски език - Microsoft - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия