Естетика

„СЦИЕНТИЗЪМ"

Недоволството от спекулативната естетика на 19. век, от ней­ната умозрителност и априорност, датира отдавна. Но едва с огромните завоевания на научно-техническия прогрес и на точ­ните науки „с." получи мощен тласък и стабилна основа. Него­вият патос е в пренасянето на частнонаучни подходи и методи към хуманитаристиката и в частност към естетическата област на знанието, където навлязоха статистическите методи, мате­матическите изчисления, графиките, таблиците, схемите, чер­тежите, формулите и т.н. Експериментът зае почетно място ка­то надежден ориентир за научност. С това старата, „интерг ретиращата" естетика трябваше да бъде изхвърлена като нужна и научно несъстоятелна.

„С." не е хомогенен; към него се приобщават автори с де ста различна теоретична закваска, различни групи и направ ления свързани с много разнолики новаторски методологии (семиотични, структуралистични, кибернетични, теоретико-ин-формативни, числово-математически и т.н.). Все пак очертават се две основни групи: Първата извисява частно научното зна­ние и методология в единствен ориентир, разкъсвайки връз­ките си с философската естетика; тя призовава към деидеоло-гизация и изоставя всичко, което не се подава на проверка чрез частнонаучни методи. Втората група предлага по-умерен подход-' привличане на опита на частните науки, но без да се оспорва интерпретацията и нейното място в изкуството. Раз­работена е специфична терминология, почерпана от позитив­ните науки, например „ентропия", „структура", „редундант-ност", „естетическа информация", „информационен канал" ("транслатор") и др. т. Тя трябва да уеднакви „езика", с който си служат естетиците, и така да бъдат избегнати различните зна­чения, влагани в една и съща дума.

„С." внася обновление в естетиката, сближава я с духа на позитивните науки; от знание, балансиращо на ръба с науката, естетиката получава методологична сигурност и перспектива. Но той разкрива и ограничени страни в подхода си към изкуст­вото; защото неговото богатство и многообразие не биха мог­ли да бъдат сведени до формули, таблици, математически дан­ни, статистически сводки. Освен „дадености" в изкуството е на­лице един „втори пласт", възникващ и разгръщащ се в проце­са на комуникация със зрителя; той има активен дял в изграж­дането на човешкия опит откъм трудно уловими от науката стра­ни - емоционален, подсъзнателен, катарктичен, компенсативен и т.н.

Напоследък „с." се стреми да превъзмогне собствената си ограниченост чрез сливане с естетики, опиращи се на раз­лични философски учения: семантичните философии за изкус­твото (Лангер.Уайтхед, Ричардс), крочеанството, прагматизма и т.н. Засилва се и интересът на естетици-„сциентисти" към со­циологията и психологията на изкуството.


БИРКОФ-ФОРМУЛА

В духа на аналитичната естетика американският математик Дж.Биркоф предлага формула, която следва да определи по строго научен начин естетическата мяра (М) в даден клас от елементарни обекти (геометрични фигури, орнаменти, музикал­ни структури, текстове и др.). Б.ф. е замислена като отрицание на спекулативните теории от 19. век и началото на 20. век, кои­то предоставят широк простор за вчувстването, емоциите и асо­циациите на възприемащия субект; тя не допуска ирационал-ни или подтекстови значения. Съставена е от три величини в строго математическо съотношение: М -- естетическата мярка или ценност на


Други реферати:
Човешки раси
Раси и расизъм
Физиология на отделянето
Сибирско хъски
Преимплантационна диагностика


Изтегли реферата



Преимплантационна диагностика - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия