Етически системи

  1. Етически интелектуализъм. Сократ.

>> Ръководната мисъл в неговата етика е свеждането на добродетелта до знание.

>> Сократ се задоволява с общи разсъждения за знанието като добродетел, без да дава систематично изложение на това знание и без да посочи метафизическо и антропологическо основание за него.

>> Доброто е относително, но като безусловно посочва развитието на душата, което обаче не развива в подробности.

  1. Метафизическа етика. Платон.

>> В очите на Платон истинският идеал е по-реален от лъжливата действителност.

>> евдемонистичното схващане + аскетичното = калокагатия.

  1. Начало на автономната етика. Аристотел.

>> Евдемова и Никомахова етика; голяма етика.

>> Цел на човешкия живот е щастието, което е, човек да работи с разум и да се придържа към "златната среда".

>> Дианоетически - интелектуални добродетели. (Sophia - Мъдрост)

>> За него „добродетел“ означава приспособеност, пригодност, подходност на всяко нещо за целта, която му се поставя.

>> Между дианоетическите и чисто етическите добродетели, поставя на първо място по значение дианоетическите, умствените добродетели, защото първо трябва да знаеш кое е добро, кои са средствата и методите на постигането му, но съвсем не е склонен като Сократ да отъждествява добродетелта със знанието, защото за добродетелността, както той я вижда, е необходимо дейно, практическо прилагане с усилията и твърдостта на волята.

>> Аристотел, за разлика от Платон, който е учил за аскетизъм и за постепенно умиране на телесния живот, е чисто приземен. Върховното добро не е извън границите на този свят, а е в самия него и се състои във всестранното му развитие, в усъвършенстването му. Така и тук Аристотел се явява синтетик: той не противополага временното на вечното и „отсамното“ на „отвъдното“, а вижда как те сасвързани и неделими-отвъдното действа в самото отсамно, вечното пронизва и осмисля самото временно.

  1. Епикурейски морал.

>> За Епикур философията има за цел постигането на наслаждение и щастие, основаващи се на рационални понятия и размишления. / Материалист; атомист.

>> Разумно достигане на спокойствие, сигурност и щастие.

  1. Натуралистичен морализъм.

>> Стоиците (Зенон) обединяват Хераклит и Аристотел. Общата задача на стоическата философия е да обоснове правилното нравствено поведение. Те се стремят да направят човека освободен и щастлив чрез добродетелността. / Учат за иманентна разумност и идеалност. / Според тях всичко е материално, дори и Бог и душата са вид материя. / Мисълта, че целият свят е подчинен на закони, но само човекът, като разумно същество е способен да ги опознава и съзнателно да ги следва и използва, е основна за етиката на стоиците. Тяхното основно изискване е, да се живее природосъобразно. Но природата на човека е в това, че той е разумно същество и обществено същество. Следователно да се живее природосъобразно, значи да се живее разумно, и да се съзнава и изпълнява обществената закономерност. В такъв живот е и добродетелта, и щастието на човека. Самата природа ни учи на такъв живот, като ни е дала естествени инстинкти. Инстинктът за себезапазване е присъщ на всичко живо, затова всичко живо се стреми да живее според своята природа и само така има за него цена, което служи за неговото самозапазване.

  1. Спекулативно-пантеистична етика.

>> Субстанцията на Спиноза. (Син на търговци, учил при равин, минал през кабалата.) / Човешките същества, като проява на Бог, отразяват психофизичния паралелизъм./ Когато хората са невежи външната природа определя поведението им, а когато са придобили познание, те са получили свобода, да действат в светлината на необходимостта/ Любовта ни към другите е трансформация на себелюбието. Човек живее не самостоятелно а като част общественото. / Разумът и нравствеността, както и свободната воля са обхванати от необходимите закони на природата. В природата няма длъжно, а само необходимо. / Добро и зло не са нищо друго, а отношението към нашите желания. / Достигането на поставена цел мислим за добро а обратното за зло. / Първоначална съвършена субстанция, от която всичко следва, която се явява основата на това което е. Природата, светът е туй, което следва по необходимост от абсолютната субстанция.

>> Спазването на природните закони, е естественият морал.

  1. Етически априоризъм и формализъм


Други реферати:
АЗ-ът - това е съдбата на личността на индивида
АЗ-ът на личността и поведението
Алкохолизъм
Алкохолът и неговото въздействие върху вниманието
Анализ на предаването Искрено и лично.


Изтегли реферата



Анализ на предаването Искрено и лично. - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия