Етика и комуникация

Еманюел ЛЕВИНАС (1906-1995) е едно от имената във философията с най-голямо бъдеще през XXI век.

Той е философ, теолог, хуманитарист и натурализиран французин от еврейски произход.Основните негови произведения” Времето и Другото”, Тоталност и безкрайност”, Хуманизмът към другия човек” показват дълбочината на неговия размисъл.

Той се счита от мнозина за един от най-важните философи на двадесети век, а може би и на цялата философска традиция. Философията му е повлияна от идеите на Хусерл, Хайдегер и религиозната традиция на юдeизма. За основа на философията той счита етиката. Левинас формулира основните понятия на своята философия в историческия контекст на Втората световна война, за да създаде по-сетне своята етика на отговорността.

Еманюел Левинас задава нова мярка за висотата на човешкото и радикално преобразува първичната понятийна система. За Левинас „етика” не е името на клон на философията или името на дадена дисциплина. „Етика” е името на решителното изпитание прикривано от Западната философия, както и от естествения егоизъм на Аз-а - именно при поставянето под въпрос на всичко, което спонтанно се явява на Аз-а при срещата му с Другия.

Многообразието на културните значения в съвременната философия днес е пътят на Одисей, т.е само едно завръщане към родния остров Итака, само едно самодоволство на Същото незачитане на Другото.За Левинас многозначността в културата е по-скоро дезориентация.

Ориентация в битието -мисъл- която би обединила еднозначност и свобода е възможно-това доказва Левинас.

„Ориентация, която върви свободно от Моето Аз към Другото” Левинас означава като Дело.

Делото не е нито „придобиване на заслуги”, нито „чист нихилизъм”(пропаднало предприятие).То не е провал, нито „утешението”, с което Ницше определя християнството.

Делото е „упражняване на някаква служба, не само напълно безвъзмездна, но и изискваща някаква загуба от този, който я упражнява.Това не произхожда от потребността.Потребността е егоизъм. На обърнатия към себе си, този който се определя от грижата за себе си, Левинас противопоставя Желанието за Другото.

„Желанието за Другия, което ние притежаваме в най-баналния социален опит е основополагащо движение, абсолютна ориентация, смисълът”

Другият, не е само сътрудникът и съседът на нашето културно дело по изразяване и клиентът на художествената ни продукция, а събеседникът-