Език на юридическите актове

Въпросите свързани със задълбоченото научно осмисляне на езика на юридическите актове могат да се съотнесат към различни науки като юридичекста, лингвистическата и философската. Това е един от многото случаи когато задълбочените научни изводи могат да се направят при стиковането на различни науки.В съвременната правна литература днес не се поставя под съмнение тезата за относителната самостоятелност на езика на правото.Това разбира се не означава, че той трябва да се противопоставя на общоупотребимия език. И все пак трябва да се даваме сметка, че езикът на правните актове притежава своеобразие и самобитност.Неговото своеобразие е обусловено от основното социално назначение на правото- да се осъществява като най- важния властнически регулатор на обществените отношения.

Езикът на правото е самобитен доколкото в него се концентритрат особеностите и достойнствата на своеобразния стил на юридческите актове като значителна духовна ценност.Става дума за точни и ясни формулировки, в които в точна и достъпна форма са изразени изискванията за дължимото и възможно поведение на адресатите на правото.В посочения смисъл езикът на юридическите актове може да се определи като един от най- важните елементи на духовната култура на обществото.

Като своеобразна система от средства и правила посредством които се осмисля и изразява обективната реалност, всеки език е условен и конвенционален при възникването си.Веднъж установени, правилата се превръщат в задължителни, защото действието на езика може да се осъществи само когато те задължително се спазват.В този смисъл езикът както и правото също има нормативен характер, което означава, че действието му се основава на спазването на тези задължителнио правила.

Юридическият език има по сложна характеристика, като той може да се определи като полуестествен. Правилата на всеки език са три оновни вида:

  • Правила на семантиката;

  • Правила на синтаксиса;

  • Прагматични правила;


Заедно с това езикът може да бъде „ вътрешен” – когато се съотнася с мисълта и представлява своеобразен знак на мисловните процеси в съзнанието на хората, и „ външен” – когато се изразява чрез речта – устна или писмена или чрез така наречената невербална комуникация.

Когато се говори за самостоятелен и своеобразен юридически език трябва да се има предвид неговата комплексност.В голяма степен тя се определя от сложността, спецификата и своеобразието на юридическата професия. Във връзка с това структурата на юридеческия език се оказва твърде сложна и многоплоскостна като в него могат да се обособят като самостоятелни аспекти и елементи езикът на доктрината, езикът на правната публицистика, езикът на юридическите актове, съдебният език, езикът на адвоката и други.

Раличните подходи при осмислянето на правната действителност неизбежно предизвикват необходимост от обогатяване на традиционната


Други реферати:
Световната стопанаска криза от 1929 г.
Индустриалната революция. Индустриалното преустройство на Германия
Монархическата институция в България през периода 1886-1918г. Фердинанд и неговия личен режим
Глобален етичен кодекс в туризма
Малките и средни предприятия в туризма


Изтегли реферата



Малките и средни предприятия в туризма - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия