Физика-1 курс ТУ

14.Интензитет на бягаща вълна

Пълната механична енергия на триенето остава постоянна, където w-кръгова честота, А-амплитуда на трептене. Средната механична енергия за един период за всяка трептяща частица е константа. Интензитет на вълната се нарича средното количество енергия, преминаващо през единица площ за единица време I=E.ν

Сферична вълна

Ако имаме точков източник в еднородна среда и големината на скоростта на вълната е една и съща във всички посоки, тогава вълната е сферична. Сферична вълна с начална фаза нула се описва с , където е вълново число

Цилиндрична вълна

Ако имаме права линия за източник на трептенията, повърхнините, през които се пренася енергията на вълната, са цилиндрични. Такава вълна се описва с . Интензитета на вълната е , където r =1 и А₀ е амплитудата на вълната.

.15.Интерференция

Ако в еластична среда има повече от един източник на трептения в средата се разпространяват едновременно повече от една вълна. Трептенията на средата, предизвикани от различните източници се наслагват съгласно принципа на суперпозицията на трептенията. Следователно и вълните се наслагват и в резултат на това се получава сложен процес. Наслагването на вълни с постоянна фазова разлика наричаме интерференция. Самите вълни се наричат кохерентни, а съответните източници – кохерентни източници.

16.Звук

Еластични вълни, които могат да се възприемат от човешките сетива се наричат звукови вълни.Човешкото ухо възприема звукови вълни в интервала 20Hz - 20kHz, но най-голяма чуствителност има в интервала 1kHz-5kHz. Вълни с честоти по-малки от 20Hz се наричат инфразвукови, а вълни с честоти по-големи от 20kHz – ултразвукови.Силата на възприемане на звука съгласно закона на Вебер-Фехнер е , I₀ – интензитет на звука на долния праг на чуване при трептене с честота 1000 Hz, I₀=10^-12 W/m². Единицата за сила на звука е Bel(B).Всеки звук представлява наслагване на хармонични вълни с определен набор от честоти. Този набор от честоти се нарича акустичен спектър.Той прекъснат или дискретен.

Звуковите вълни в твърдите тела биват надлъжни и напречни. Звуковите вълни в газове и течности могат да бъдат само надлъжни и се състоят в редуващи се сгъстявания и резредявания на средата. Големината на скоростта на разпространение на звуковите вълни в газ е , к – коефициент на Поасон на газа, R – газова константа, Т – термодинамична температура, μ – моларна маса на газа.

Ефект на Доплер

Когато източникът и приемникът на звука се движат един спрямо друг, честотата на излъчваните трептения се различава от честотата на възприеманите трептения.

1.източник и приемнитк – неподвижни.

- честота на трептене на източника, Т₀ – период на трептене; v – скоростта на разпространение на вълната. Тогава дължината на разпространяващата се вълна е

2.1. приемникът се приближава към източника със скорост v_пр

Скоростта на вълната спрямо приемника . Дължината на вълната не се променя. Честотата на възприеманите трептения => υ>υ₀

2.2 приемникът се отдалечава от източника със скорост v_пр

Скоростта на вълната спрямо приемника . Дължината на вълната не се променя. Честотата на възприеманите трептения => υ<υ₀

17.Елелктромагнитни вълни

Максуел открива че всяко магнитно поле възбужда електрично поле, причина за възникване на ЕДН. Електричното и магнитното поле съществува самостоятелно само ако не се променят с времето.Следствие от закона на Максуел е съществуването на електромагнитни вълни, които се разпространяват във вакуум със скоростта на светлината. Те са открити от Херц и представляват разпространяващи се трептения на частиците. От законите на Максуел =>че интензитета на ел. поле и интензитета на магнитното поле са равни на ;, където v – скорост на вълната във вакуум v=c=300 000m/s; и трептят с една и съща фаза – едновременно достигат минимум и максимум. Минималната възможна дължина на една вълна е разстоянието между съседни молекули от средата. Електромагнитните вълни с голяма дължина на вълната (малка честота) възникват при трептене на електрични заряди в макроскопични тела. Няма резки преходи м/у един вид излъчван и друг, но електромагните излъчвания, дължините на вълните имат различни качествени свойства:

* Инфрачервено излъчване – 5.10^-4 – 8.10^-7м

* Видима светлина - 8.10^-7 – 4.10^-7м

*Ултравиолетово излъчване - 4.10^-7 – 2.10^-9м

*Рентгенови лъчи - 2.10^-9 – 6.10^-11м

*γ- лъчи - < 6.10^-11м

Инфрачервените лъчи са невидими за човешкото око, такива са вълните на топлинните уреди. Бялата светлина е смес от вълни с различна дължина. Те се наричат монохроматични, като на всяка отговаря определен цвят. От най-дългата към най-късата са червен, оранжев, зелен, синьо-зелен, син и виолетов. Всички радиоактивни излъчвания притежават до една или друга степен химическо въздействие, съпровождат се с отделяне на енергия, предизвикват йонизация на веществата, възбуждат флуоресцентно светене на твърдите тела и течностите.

18.Светлина.

Закони на геометричната оптика

1. Закон за праволинейното разпространение на светлината – в еднородна среда светлината се разпространява по права линия. Ако имаме малък източник на светлина в еднородна среда, непрозрачните предмети хвърлят рязка сянка. Формата на сянката съответсва на геометричната форма на проекцията направена с помощта на сноп прави, излизащи от центъра на проектиране, лежащ в точката, в която е разположен източника на светлина.

2. Закон за независимост на светлинните лъчи – пресичането на различните светлинни лъчи не предизвиква отклонение от праволинейното им движение. Лъчите, излизащи от обектите, разположени в страни от наблюдателя, пресичат лъчите, излизащи от обектите, разположени пред наблюдателя, но това не пречи на наблюдателя да вижда обектите пред него.

Ако светлинен лъч пада в/у 2 прозрачни среди, падащият лъч се разделя на отразен и пречупен лъч.

3. Закон за отряжение на светлината. Отразеният лъч лежи в равнината, определена от падащия лъч и перпендикулярът към границата на двете среди, прекаран през точката на падане на лъча, като ъгъла на падане е равн на ъгъла на отражение j₁`=j₁

4. Закон за за пречупване на светлината – пречупеният лъч лежи в равнината, определена от падащия лъч и перпендикулярът към границата на двете среди, прекаран през точката на падане на лъча, като отношението е константна величина за дадените в-ва и n₁₂ е относителен коефициент на пречупване на второто спрямо първото в-во. Нека във в-во 1 е поставена пластина от в-во

2.

Опитът показва, че преминалият през пластината светлинен лъч е усп. На падащия =>, =>. Коеф. На пречупване на дад. В-во спрямо вакуума наричаме абсолютен коефициент на пречупване.Коеф на пречупване на произволно в-во е >1, в-вото с > коеф. На пречупване наричаме оптически по-плътно. Ако означим с n₁

Други реферати:
Възможно ли е възпитание на чувствата
Вечният конфликт между ученика и учителя
Човекът се ражда свободен а навсякаде е в окови
Приятелството-заместител ли е на родовите връзки
Подсъзнанието


Изтегли реферата