Фонемата

12.Фонемата (от гръцки φώνημα, «звук») е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите. При замяната на една фонема с друга се получава друга дума. Терминът "фонема се използва както в акустиката, така и в лингвистиката. Фонемата е компонент на морфемата.

Фонемата е предмет на изучаване на фонологията и морфологията. Това понятие играе важна роля в решаването на такива практически задачи, като разработка на азбуки, правописните принципи и т.н.

Понятието "фонема" е въведено в езикознанието от видния полски учен-езиковед Ян Бодуен де Куртене (J. Baudouin de Courtenay). Основоположници на структурната фонология са руските езиковеди-емигранти организатори на Пражкия лингвистичен кръжок Н. С. Трубецкой и Р. О. Якобсон.

Фонемата е най-малката сегментна единица. Тя представлява обобщен звуков тип – например фонемата /а/ от българския език като обобщение на конкретните звукове а, които се чуват при изговарянето на думите ангел, арабин, маса, гараж, барабан и т. н., или фонемата /ы/ в руския език, която е обобщена слухова представа за звуковете ы в рыба, дым, сын, мыло, слышать и мн. др.

Фонемите са незначещи единици на езика. Те служат за изграждането и за формалното различаване на морфемите и думите. Всеки език разполага с точно определен брой фонеми – обикновено около 40 – 50. С такова количество фонеми са например съвременният български език, руският, френският, немският и въобще повечето индоевропейски езици.

Рядко фонемният състав на езика е по-малък – например регистрирани са австралийски и полинезийски езици с по 10 – 15 фонеми. Относително рядко се срещат и езици с по-богата фонемна система, като например езиците от кавказкото семейство, при които броят на фонемите достига до 80.

Сред всички звукови единици фонемата заема централно положение. Тя е най-важна и първична фонетична единица, защото всички останали по някакъв начин зависят от нея. Например сричките, а чрез тях и по-големите звукови цялости в речта, представляват комбинация от фонеми. От друга страна, супрасегментните единици не могат да се реализират по никакъв друг начин освен чрез фонемите и техните вериги. Ето защо фонемата се определя като представителна единица на фонетичната подсистема.

Фонемата, независимо от различното си конкретно изговаряне, е разпознаваема в частично различаващите се реални звукове от всички носители на даден език като една и съща обща същност. Например фонемата /а/ от българския език се разпознава от носителите на езика в поредицата от конкретните звукове, които се чуват при изговарянето на думите ананас, масата, касата, барабан, катамаран и т. н.; фонемата /г/ се разпознава при произнасянето на думите гама, гъба, горе, сега, могила, прегризвам и др.; фонемата /б’/ се идентифицира в думите бял, бягам, губя, зарибявам и т. н.

По сходен начин фонемата /u/ се идентифицира от носителите на английския език като стояща зад отделните конкретни звукове в думи като full (“пълен”), brook (“поток”), bull (“бик”), count (“броя”); съответно фонемата /ŋ/ за носителите на немския език представлява обобщена слухова представа за съответните звукове в Ding (“нещо”), bringen (“нося”), singen (“пея”), Drang (“натиск”) и др.

Във всеки език фонемите са организирани в 4 фонемни парадигми. Това са парадигмите на вокалите, консонантите, сонантите и глайдовете. Включените в една парадигма фонеми са обединени от общи артикулационни (учленителни) и акустични (слухови) характеристики и същевременно се различават в артикулационно и акустично отношение, а и по определени функционални възможности, от фонемите в другите парадигми.

Фонемите са абстрактни единици,инварианти,които притежават свои разновидности,наричани АЛОФОНИ или варианти на фонемата.В речта,при актуалното си изговаряне,всеки алофон на фонемата се проявява като реален физически звук,произнесен от някого в конкретно време,място и звуково обкръжение. Този звук се определя като ФОН или речев звук.

Всяка фонема има един основен вариант,в който звучи най-ясно,тъй като всички нейни диференциални признаци се проявават с пълната си сила,като същевременно към тях не се добавя тагматична позиция на фонемата.Например за гласната (о) в съвремения български език основен е алофонът и под ударение-(о). а за шумовата съгласна (г) (като впрочем и за останалите шумови съгласни в български) основния вариант се проявява в позиция пред (а),(ъ),пред сонорна и пред звучна съгласна,например в думи като гама,габър,сега,гъба,гъска,могъщ,прегръдка,мигла,магма,вдигна,мегдан,мигвам.Синтагматичната позиция,в която фонемата се проявява в основния си вариант,се нарича силна позиция.


14.Морфемите (от гр. morphe “форма”) са най-малките значещи единици на езика. Те са двустранни същности – имат план на изразяване, който осигурява тяхната материализация, и план на съдържание, обхващащ значенията (лексикални или граматически), на които морфемите са носители.

Планът на изразяване на морфемата може да е изграден от една или повече фонеми. Например в думата вазата коренът -ваз- съдържа три фонеми, граматическият показател -а- е изграден от една фонема, а показателят -та – от две фонеми. В по-частни случаи планът на изразяване на морфемата може да има друг характер – да се проявява чрез мястото на словното ударение или чрез интонацията, да се равнява на смяната на една фонема с друга, да бъде нулев.Морфемите биват два вида - лексикални и граматични, като лексикалните носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Това са корен, словообразувателни представки/наставки, съединетелна морфема. Лексикалните морфеми са обект на лексикологията и по-конкретно на словообразуването. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. Морфологията изучава именно граматическите морфеми.

Всяка морфема носи в себе си минимално лексикално значение (например коренът -ваз-) или пък граматическо значение (като показателите -а- и -та). С лексикално значение са също корените -слънц-, -книг-, -рък-, представките из-, през-, от-, у-, предлозите из, през, от, у и т. н.

С граматическо значение са членните морфеми -ът, -та, -то, -те в български или the в английски, le и la във френски и т. н., показателите -о- и -е- за среден род единствено число в български, морфемата ще за бъдеще време, показателят се за възвратност и др. Лексикалните значения са свързани с назоваваните (чрез думи) неща от света, а граматическите се отнасят до признаци и отношения на назоваваните неща или на самите езикови единици. Може да се обобщи, че основната функция на морфемата е да изразява (поне едно) минимално значение в езика.В българското езикознание морфемите се делят на корен, представка, наставка, окончание, съединителна морфема и определителен член. Главната морфема в думата е коренът, тъй като той е носител на основното ѝ лексикално значение. Представката (префикс) стои пред корена или пред друга представка.Наставката (суфикс) стои след корена или след друга наставка. Съединителната морфема има структурна роля в сложни думи да съединява двата корена, напр. вод-О-скок. Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. Членната морфема стои в края на имена (съществително, прилагателно) и някои причастия.

Видовете морфеми се описват по различни критерии – например според мястото на морфемите спрямо границите на думата, според значението, което носят, според техния план на изразяване.

По местоположение спрямо границите на думата морфемите се делят на две големи категории: вътрешнословни (намиращи се в думата) и извънсловни (стоящи отделно от думата).

Вътрешнословни се наричат всички морфеми, които се разполагат в границите на думата. Те изграждат основата на думата или показват нейните граматически значения. Например корените, наставките и представките в български изграждат основата на думата, а граматическите показатели разграничават отделните й словоформи, срв. раз-по-ред-и-тел-к-а-та, пре-по-да-ва-м, в-ним-а-тел-н-о.

Извънсловни са всички морфеми, които стоят извън границите на думата, макар че смислово са тясно свързани с определена дума или с две или повече думи, организирани в единна синтактична конструкция. Например извънсловни морфеми са показателите за бъдеще време в български (ще), в гръцки (na), в английски (will, shall), граматически частици от типа на се или ли, определителните и неопределителните членове в езици като английски, немски, френски, испански, италиански, гръцки, всички прости предлози и съюзи, срв. ще дойде, пише се, чантата на детето, хляб и сол и т. н.


25.Графемата е единица на писмената реч. Тя е ясно отличима от всички други елементи в писмеността. Една и съща графема може да приеме различни конкретни форми (алографи, грифи). Понятието графема е въведено през 1912 от Иван Александров. Графемата може да включва символи, японски букви, цифри, китайски символи, препинателни знаци и много други. Една фонетична система може да има няколко графеми.

16.17 Граматична категория

С термина грамема се обозначава минималното граматическо значение в качеството му на абстрактна (инвариантна) езикова единица.Грамеми са например единственно число,неопределеност,винителен падеж,свършен вид,първо лице,деятелен залог,бъдеще време и т.н.

За разлика от лексикалните значения които свързват езиковите знаци(най вече думите) с назоваваните от тях предмети и явления от света,граматическите значения са по принцип по абстрактни и могат: да се отнасят до някакви признаци на назоваваните неща като количество на предмети,качество или насоченост на процеси,съотнесеност между процес и деятел и т.н.; с такива стойности са например единственно и множествено число минало несвършено време,първо лице,трето лице и т.н.;формално да маркират езикови единици от даден тип-например значенията мъжки и женски род при названията на живи същества имат отношение към реалните и полови признаци,но при названията на неживи същества са чисто формални белези на думите;да посочват отношения между думи и изрази в определени синтактични структури,като например в български показателите за мъжки женски и среден род при прилагателните маркират зависимостта им от съществителни показатели за определеност сигнализират,назоваваният обект е познат или вече е споменат в предходна синтактиочна структура от същият текст.Грамемите не могат да съществуват по единично.Грамемите винаги са обединдени в групи(парадигми) с други грамеми от същия тип.

В граматическо отношение съществителните имена във всеки език се характеризират с точно определен набор от граматически категории и със способността да изпълняват определени синтактични роли в изречението. Всички същ. имена могат да влязат в ролята на подлог, пряко и непряко допълнение, несъгласувано и сказуемно определение, предикативно име, обстоятелствено пояснение. В морфологично отношение за съществителните например в руския, чешкия, словенския или полския език са характерни граматическите категории род, число и падеж; българското и френското съществително имат категориите – род, число и определеност / неопределеност; английското съществително има само число и определеност / неопределеност; турското съществително има число и падеж; за немското съществително пак са задължителни граматическите категории род, число определеност / неопределеност .


10. Интонация – интонацията е мелодичният рисунак на речта, движението на основния тон в пределите на изречението. Тя изпълнява фраматична и емоционална поля. Тя, заедно с паузата, функционира преди всичко като фразоразличително средство, т.е. сигнализира дали съобщението е завършено или не . Чрез интонацията може да се предават модални отношения и отметки. В много езици с нейна помощ се разграничават разказните изречения от част от въпросителните и подбудителните изречения. Интонацията и на извънредно важно значение и за оформянето на именните ( номинативните ) изречения като способства за диференцирането им от отделните думи или словосъчетания. Така завод, вода представляват изолирани думи, а навъсен ден и време хвъркато – свободни словосъчетания, но произнесени с необходимата интонация ( обозначена в писмената реч със съответния препинателен знак ) и употребени в определен контекст, те се превръщат в именни изречения: Завод.Вода! Навъсен ден. Време хвъркато! Понякога


Други реферати:
Хотелиерство
Хотелиерство и ресторантьорство
Туристически продукт
Хотелиерството
Туризъм


Изтегли реферата



Туризъм - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия