Фридрих Ницше

Фридрих Ницше, роден в Рьокен до Лютцен на 15 октомври 1844 г. и починал на 25 август 1900 г. във Ваймар е немски философ , основоположник на философията на живота.
Роден в семейство на пастор, което след ранната смърт на бащата се преселва в Хамбург. Завършва елитарно, след което следва първоначално теология, а по-късно класическа филология в университетите в Бон и Лайпциг (1864-1869). Веднага след завършване на висшето си образование стара професор по класическа филология в Базелския университет (1869-1879), където се сближава с някои видни европейски интелектуалци, между които и Рихард Вагнер, чиято музика и възгледи му оказват изключително силно влияние. Години по-късно той се обявява срещу Вагнер заради неговия шовинизъм, антисемитизъм и кокетиране с тълпата и християнството. Воден от патриотични подбуди, Ницше взима участие във Френско-пруската война от 1870-1871. като доброволец в санитарни части. Все по влошаващото се здравословно състояние в следствие на дългогодишно тежко заболяване го принуждава през 1879 г. да напусне преподавателската работа. В продължение на десет години живее в различни курорти в Италия, Франция и най-вече Швейцария. В една от последните си работи Ницше изтъква, че дължи до голяма степен своята философия на боледуването си, защото голямата болка води до прозрение и осводождаване на духа. След 1889 г. в резултат от задълбочаване на болестта изпада в умопомрачение и прекарва последните 11 години от живота си във Ваймар, където за него се грижат майка му и сестра му.
Ницше оставя богато теоритично наследство, част от което е публикувано посмъртно под ръководството на сестра му, която особено в началото на 30-те години го редактира и фалшифицира в националсоциалистически дух. Тези издания до такава степен изопачават духа и идеите на Ницше, че дори такъв близък в някои от идеите си до националсоциализма мислител като Освалд Шпенглер е принуден с възмущение да прекъсне сътрудничеството си с "архива на Ницше". Между по-важните произведения на Ницше се открояват :

* "Раждането на трагедията от духа на музиката" (1872),
* "Несвоевременни размишления" (1876),
* "Човешко, Твърде човешко. "Една книга за свободни духове" (1888),
* "Утринна зора. Мисли върху моралните предрасъдъци" (1881) ,
* "Веселата наука" (1882),
* "Тъй рече Заратустра"(1883-1885),
* "Отвъд доборото и злото. Прелюдията към енда философия на бъдещето" (1886) ,
* "Генеалогия на морала" (1887),
* "Случеят Вагнер. Проблемът на един музикант" (1888),
* "Ето човека" (1888),
* "Антихрист. Опит за критика на християнството" (1888),
* "Залезът на кумирите, или как се философства с чук" (1889)
* и незавършена "Воля за власт" (1887-1888), публикувана посмърно.


Във философското развитие на Ницше традиционно се разграничават три основни периода отразяващи основните тенденции в неговото творчество. В "ранния" период (1881-1886) доминират философията на културата и естетизма, както и влиянието на Артур Шопенхауер и Вагнер. Втория период (1876-1882) отразява преценката на всички ценности и критиката на всичко общорпието, а третият - стремежът за създаването на абсолютно "нова философия", над която няма повече нито бог, нито човек.
Независимо от това деление и късните самооценки на самият Ницше, още в ранните му


Други реферати:
Функции и задачи на отдел Контролинг в работатана застрахователното дружество.
Характерни особености на договора за международни продажби
Лекции по Етични принципи и правила
Разработване на стратегически модел на бизнес процеси
Български фолклор


Изтегли реферата



Български фолклор - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия