Гео Милев и поемата Септември


ГЕО МИЛЕВ И ПОЕМАТА „СЕПТЕМВРИ”



В лицето на Гео Милев модернистичните движения в българската л-ра се превръщат в авангардизъм. Неговата ярка и многостранна личност прави присъствието му епоха за най-новаторските хоризонти на цялата българска култура. Той е най-значителната творческа личност в националната ни л-ра след Пенчо Славейков, чието присъствие се измерва не само с художественото слово, а и с цялото му културно дело.Поемата „Септември” е връхна точка в неговото ярко, сложно и противоречиво развитие. Тя е създадена не само под въздействието на извънлитературни влияния, но и като резултат на вътрешно авторово развитие. Нещо повече - тя споява, насочва, концептуализира основните модели на вече създадената символистична и експресионистична поезия,на неговата проза и публицистика, та дори и на неповторимата му художествена и театрална критика.

Още ранният юношески период /”Лира”, „Изкуство”, „Албум”/ показва разностранните интереси и изключителната начетеност на автора.Той се налага като една от най-дейните фигури на младата модерна генерация през периода 1914 – 1917, особено със статиите „Литературно-художествени писма от Германия” и „Модерна поезия”, както и „Панихида за поета Яворов”.Войните раждат неговата лирическа проза, впечатляваща с изострената реалистична наблюдателност и с фрагментарността на израза. Пребиваването в Германия повлиява решително на формирането на цялата му поетика и за свързването му с немския експресионизъм в един бунтарско-социален план. Статиите му „Фрагментът”, „Небето”, „Против реализма” се превръщат във философски и естетически манифести на българския авангардизъм, обединили както характерните белези на поетическата структура на символизма, така и прозрения за пътищата, по които ще се развива литературата.В стихосбирките „Жестокият пръстен” и „Иконите спят”, както и в цикъла „Грозни прози” той съчетава най-субективния патос с колективно-социалните елементи. 12-те социални поеми, озаглавени „Експресионистично календарче”, се превръщат в индивидуална изповед за разочарованията на българското „изгубено поколение”, което ще стане „ляво поколение”.

Творчеството на Гео Милев е преход към едно ново, революционно изкуство. Незавършените поеми „Ад” и „Ден на гнева” очертават и концептуално, и стилистически образа на „Септември”.Поемата веднага се налага като изключително художествено явление в българската лирика. Творческата задача на автора е не да изобрази въстанието в неговата епическа широта, а да предаде експресивно вътрешния му смисъл и субективните си емоционални преживявания, породени от него.Макар и сюжетно-събитийна, поемата е едно активно обръщение и към съвременността – като образ на текущите изменения в нея, и към бъдещето – като опит за философско осмисляне на историята. Поетът обръща поглед към бъдещето, възпява онова, което вярва, че е вечно – борбата на масите и идеала за нов, по-справедлив социален строй. Непрекъснато се стреми към по-широки обобщения. Още началните стихове на творбата носят не толкова конкретността на единичния пейзаж, колкото символистичното значение на вековния конфликт: (”Нощта


Други реферати:
Славея на Китайския император
Робинзон Крузо
Философските Поеми на Пенчо Славеков
Сравнителен анализ на стихотворенията Потомка и Жена
Съвременна българска поезия


Изтегли реферата



Съвременна българска поезия - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия