Георг Хегел

Георг Хегел

3. 11. 2006 г.- 16:45

Георг Хегел
(1770-1831)



"Истинното е цялото. А цялото е само същността, която се завършва чрез своето развитие. Трябва да кажем за абсолютното, че то е всъщност резултат, че едва в края то е това, което то наистина е; и неговата природа се състои тъкмо в това, че е нещо действително, субект или ставане на самото себе си."
Г. В. Фр. Хегел, Феноменология на духа,
Предговор.


Животът за и в истината. Феноменология на духа. Самоосъзнатата диалектика. Науката Логика. Границите на метафизиката и логиката




Една от древните представи за философията е, че тя е начин на живот, съвпадащ с принципите на разумно постигнатото битие. Доведена до край, тази представа може да обезличи конкретното жизнено дело и да го влее в биографията на един напредващ в самопознанието си дух, за чието битие всеки индивид е незначителен. Просто последният е само израз на битийни необходимости и единствено някаква суетня би могла да го отличи от безразличната спрямо него цялост. Суетата обаче макар и отличаваща, все още не прави личността. Напротив, личността се явява тогава, когато проличава пълната тъждественост в един индивид между себичните му цели и целта на безразлично течащия световен ход. Затова споменатата представа, доведена отново до край, може и да стане основание за упреци в прекалена самомнителност, гигантско самочувствие, стремеж за оригиналничене - все неща, които по традиция се приписват на хора, поставили си за цел постигането на пределните битийни основания; наред с упреците, тези хора чуват и насмешки за делото си, което се представя наистина като "схващане на битието", но вече в смисъла на "схваната, изкълчено-застинала действителност". В "действителната действителност" това дело се запомня и остава някак забележка под линия, като анекдот, разказващ за суетните и всуе усилия да се изрази неизразимото. И се иска много героизъм, за да се устои на "здравия разум" и да се продължи решаването на постоянно опровергаваната, осмивана, преследвана или незабелязвана задача: Как трябва да се живее, мисли и постъпва в съответствие с истината?
Един от тези герои в битката за истинното битие е Георг Вилхелм Фридрих Хегел. Той е последният от философите, които не само са подозирали, че изразяват истината (това го правят всички хора), но и е имал правото да каже "Аз съм истината", с което по самомнение надминал дори и Христос, макар винаги да е бил добър християнин и да е бил наясно с това, че на въпроса "Що е истина?" Синът Божи нищо не отвърнал, оставяйки така Пилат и "обкръжението" му в почуда(от Иоана, 18, 37-38; от Матея, 27, 11-14). А че Хегел е казал това, ни съобщава анекдотиката: онази форма, в която "здравият разум" възприема философските парадокси, без да се грижи особено, че борави с фрагменти там, където въпросът е до цялости. Та анекдотът е такъв: когато Хегел надълго и нашироко обяснявал на студентите си "Що е истина?", те съвсем


Други реферати:
Югозападен регион
Колективна култура, признаване на другия и стереотипи
Култура и цивилизация в ситуацията на глобалност
ероризъм-Светът на Джихад срещу Максвета
Южно Черноморие


Изтегли реферата



Южно Черноморие - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия