Гераците на Елин Пелин



ЕЛИН ПЕЛИН


ГЕРАЦИТЕ



Повестта „Гераците” се ражда в епоха на дехуманизация / началото на ХХ век/, когато под ударите на настъпващия буржоазен индивидуализъм се разпада патриархалната задруга на българското село. Сакрални родови ценности загиват, изместени от дивия егоизъм, низките страсти, безскрупулността на новите герои на епохата.

Първоначално творбата е отпечатана като разказ със заглавие „Павел”, след редакция разширения сюжет носи заглавието „Бащи и деца”, а в 1911 г. е отпечатано като „Гераците”. Писателят дълго време търси точната форма, за да изрази идеите си, да представи социално – икономическите причини, които променят хората. Сюжетът не се изчерпва с една случка, в повестта не е обособена определена индивидуалност, художественото време е твърде обширно, битието е представено в процес – от някогашната идилия чрез конфликтите / външни и вътрешни/, до пълното разпадане на нравствените устои и родовите ценности. Елин Пелин целенасочено смесва характерното за жанра на разказа и романа и чрез сполучливо избраната форма на повестта внушава, че личните проблеми са отражение на епохални конфликти. Сюжетните линии не са разгърнати, но са представени чрез много символни образи, които носят идеята за обобщеност, мащабност, тотален трагизъм.

Творбата формално е изградена върху тъй наречената затворена /кръгова/ композиция – започва и завършва с описание на дома, в който живее семейството на Гераците. Но „завършеността” на процеса е само илюзия. Единайсетте части на повестта подсказват, че цикълът не е затворен. Целта на Елин Пелин е да покаже как се разрушава един колективен традиционен свят, какви са причините героите да променят битието си и да поемат нови пътища, криещи опасности за човешката нравственост. Чрез външния свят писателят разкрива душевната същност на човека. Елин Пелин акцентира върху детайлите и ги натоварва с психологическа характеристика. Контрастните опозиции идиличност – трагизъм, красота – грозота, добро – зло, нравственост – безнравственост, внушават сложността на живота, в който човекът трудно се ориентира.

Идиличният период от битието на народа е обагрен от белия цвят /”бяла къща”, „бели зидове”/, който създава радостно и ведро чувство. Епитетът има символно значение, носи усещането за красота, чистота, съвършенство. Авторът маркира не само външната подреденост на дома, но отразява и душевния уют, сговора в семейството. Животът е спокоен, хората са щастливи, доволни от сигурността на битието си. Елин Пелин моделира света на Гераците като хармоничен космос. Тук са живели много поколения по един и същи начин. Общите жизнени цели са обединявали млади и стари; монотонният ритъм на живота е изпълнен с щастие. Широкият двор и голямата къща с общата трапеза са знаци не само на материалното благополучие, но и на душевната удовлетвореност. Особена символна натовареност има борът – „единствен в цялата околия”. Той дублира образа на дома – свят, възприема се като „семейно знаме, с което


Други реферати:
Компютърни компоненти-означения и функции
Intel Yorkfield и AMD Phenom X4–два четириядрени процесора
DVD и CD устройства
Принтери, скенери, камери
Принтери-доклад


Изтегли реферата



Принтери-доклад - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия